Тази година за Първи май пловдивските социалисти спретнаха почти холивудско шоу. Едновремешната манифестация беше заменена с процесия по Главната, водена от духов оркестър и припкащи мажоретки в красни одежди. След тях със знаменца следват соцдепутати, местни БСП-вождове с шлифери, комунистически ветерани с блеснали погледи и една червена бабичка, държаща чадър над плакат със стихчето:
„Вей се знаменце червено,
Вей се в родния ни край!
Нека всеки социалист знае,
Днес във Пловдив е Първи май!”
Христо МАРКОВ
Забелязвам едрата фигура на др. Делко Терзийски – шеф на БСП в район „Север”. Той е закъснял за първите редове и се е включил в ариегарда на първомайската празнична върволица. Неговата организация се прочу като „червена масонска ложа”, след като номинира за бъдещия парламент крупната фигура на Георги Гергов, а по-късно, за да не седи самичък на банките, издигна за социалисичечески депутат и бившия син лидер и седесарски кмет Иван Чомаков.
Край мен обикновени пенсионери повеждат оживен разговор с леко разочарование: „Изпуснах екскурзията до Халкидики. Само за 325 лв., ама тръгване от 6 часа от София.”. Друг му отвръща: „Тва, нищо не е аз намерих до Инстанбул за 99 лв.” Обръщам се и виждам двама яки белокоси-социалисти с типичните номенклатурни бомбета и сиви шлифери. По-високият продължава: „Да, ама в Гърция имаше организирана манифестация за Първи май! Щяхме да им покажем на гръцките другари как се скандира „Да живее Първи май! и „Долу експлоатацията на трудещите се!” Трети другар охлади революционната тема, като взе да се хвали, че бил „в групата на Масларова за Слънчев бряг”. „Ядене на корем имаше, друго си е като наште са на власт”, още мляскаше на блажно той.
Мажоретките свъртат към Цар Симеоновата градина, където има издигнат подиум, за „скъпите гости” и пърмомайския концерт. Изведнъж се чуват гневни закани:
„Вашта мама, фашистка! Няма ли полиция?!? – гърми глас от задните редове на шествието. До паметника на Гюро Михайлов са подредени десетина момчета с черни униформи и плетени шапки, на които се чете абревиатурата ФАБ. Държат плакати с лозунги: „Зад маската на БСП – диктатура на олигархията!” и „Нашата Родина е свободата.” Тази контрапроцесия смущава сериозно и самия градски червен лидер Захари Георгиев, който се оглежда тревожно. „У-у-у, долу !” – реват пенсионерите-към младежите. Без да се усетят, че ФАБ означава „Федерация на анархистите в България”, което означава, че с охулените от тях имат общи идеологически корени. Групичката с „екстремистките” плакати все пак е разгонена чевръсто от полицията, под овациите на пловдивските първомайци.
Рехавото шествие се подрежда около трибуната, но този път детски писък смущава празничното настроение. Бабата със стихчето раздава правосъдие на внучката си, защото хлапето е изпуснало скъпоценния плакат в локва и поетичната творба вече е окаляна. Разправията е прекъсната, защото ядосаната социалистка е ощастливена с безплатен брой на вестник „Дума” и още някакво книжно свитъче, озаглавено „Гласът”. „Я, това новият вестник на Гергов ли е?”, пита дългунестият пенсионер. „Не бе, ще се казва другояче, май „Новият глас”, авторитетно му разяснява друг и започват разговор за възраждането на левия печат в града. „Друго си е партията да разполага със свой вестник, браво на другаря Гергов...” обажда се червендалестка фенка на медийното социалистическо слово. „Жалко, че се скараха с другаря Еремян, партийното ръководство трябваше да се намеси и да ги помири, не бива да пилеем сили в междуособици, идват избори, трябва да сме единни!”, допълни я осведомен с вътрешнопартийните ежби.
Появи се дежурната групичка цигани с леви убеждения и тарторът им Сюрия Юсуф - вечен червен кандитат за всякакви постове, който запитва въодушевено: „Де е Захариту? Ша говори ли?”.
„Захариту”, чиято етимология на цигански вероятно звучи като „Шукариту”, крачи без чадър към трибуната и започва „първомайската си реч пред другарите”. Овъртолва познатите: „Задълбочава се социалното разделение сред трудовия народ, което левицата ще преодолее”, „Ние се грижим за трудовите отношения, за семействата, местните общности и въобще за обществото”.
„Захариту” увеличава кресчендото: „ Трябва да въведем корпоративна социална отговорност”, бабата с плаката пита пенсиите наоколо: „Каква, каква кооперативна отговорност ли?”. Слушателите обаче кимат одобрително и тя се успокоява, спомняйки си за кооперативните години.
Докато от трибуната се лее първомайската реч, депутатите Атанас Папаризов, Атанаска Тенева и областният шеф Тодор Петков обикалят електоралното тяло и раздават автографи. Говорят за пенсии, заплати, осигуровки и масларови почивки. Едвам пристъпваща другарка пита с нежни трели в гласа: „Другарят Станишев ще идва ли?”. Папаризов авторитетно й отговаря: „По изборите”.
Чува се народна музика. Глас извисява парнаджията на община „Родопи” и водител на оркестъра със същото като на общината име, Борис Христов. Седем социалистки, като великолената седморка, подхващат хоро под дъжда. А мъжкото присъствие е повело разговор за синдикалното движение в Чикаго и социалистическите идеи.
Включвам се в импровизирания кръжок и им обяснявам, че Първи май не води началото си от никакви чикагски протести, а е рожден ден на баварските илюминати. На 1 май 1776 г. те създават ордена си, приемат комунистическия по-късно лозуг „Целта оправдава средствата” и с него обогатяват световното масонско движение, откъдето по-късно се раждат организаторите на така наречената Октомврийска революция през 1917 г. Съветвам ги да прочетат „Мъртва зона” на Стивън Кинг и „Шестото клеймо” на Дан Браун, където в популярен стил е обяснен генезисът на комунизма. Те се втрещават, а после ме наричат „провокатор” и „мръсен фашист” и накрая ме притискат заплашително: „Кво праиш тука, бе?”. Решавам да се оттегля, да не стане беля и не успях да им припомня как по славното за тях соцвреме, в навечерието на „празника”, в обувния завод „Петър Ченгелов” разпъваха един и същ лозунг, който гласеше: „В чест на Първи май - правим обувки с кожа на клиента!”.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: