Проф. Диана Гергова е научен секретар на Националния Археологически институт с музей при БАН. Тя се е отдала на изследване на древните култове и погребалните практики. Тези дни е в Пловдив, за да участва в журито на Втория национален преглед на Археологическия и историческия филм.
Проф. Гергова е ръководила проучването на един от най-значителните археологически обекти у нас - комплексът в Сборяново. От 1982 г. там се разкрива най-големият духовен и политически център, столицата на тракийското племе гети.
Хари НИГОХОСЯН  сн.: автора
Това е отдавна търсената Даусдава (в превод „Градът на вълците” или „Градът на светлината”). Представлява комплекс с три големи тракийски могили. „Първата, която разкрихме през 1982 г., е включена в Световното наследство на ЮНЕСКО. Проучвах и тракийското светилище на Камен рид, което е към същия комплекс. Там намерихме железни предмети и идоли от глина”, разказва Гергова.
Обяснява, че в разкопаните тракийски гробници често не се намират съкровища, защото гетите са имали един специален обред за обезсмъртяване. Обичаят изисквал погребалните дарове и костите по-късно да се препогребват на друго място. „Орфиците са смятали, че тялото е затвор за душата. Препогребвали са останките, вярвайки, че така духът ще се освободи от тях. Това аз нарекох обред за обезсмъртяване. Така се обяснява и една голяма загадка - твърдението на Херодот, че гетите се обезсмъртяват”.
Археоложката припомня, че върху вградената в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново колона хан Омуртаг е оставил надпис. „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда”. Древните свидетелства казвали, че ханът е издигнал всеславна могила между Плиска и Дунав, която все още не е открита. Твърде възможно е да става въпрос за голямата Свещарска могила, наричана още Омуртагова: „В момента работим там, тя е висока 19 метра. Надяваме се в центъра й да открием едно от най-ранните погребения в целия некропол. Успяхме да намерим интересни доказателства за това, че по времето на Омуртаг, гетската столица все още е била обитавана. Знае се също, че прабългарите са имали обичая да издигат могили между тракийските. Мисля, че с малко финансиране, ще можем да докажем тези хипотези”.
Когато става въпрос за финансирането, проф. Гергова
не пропуска да отбележи, че кой знае защо, държавата продължава да фаворизира частните археологически колекции. Според нея, скритото в разни сейфове древно наследство е добито с разрушаване на безценни археологически паметници. „Така са унищожени много могили и дори цели градове. В същото време националните институти и музеи са лишени от достатъчно финансови средства, за да изпълняват основните си функции. Държавата трябва да изравни правата на своите културни институции с големите привилегии, на които се радват частните колекционери. Отделните предмети в такива колекции не могат да ни разкрият това, което щяхме да научим, ако те бяха оставени в тяхната среда. Археологическото ни наследство е изключително стойностно”.
Проф. Гергова констатира с тъга, че това наше богатство се изнася усилено в чужбина. Търговията с наши антики вече била много по-доходоносна от трафика на наркотици. „Обиколих Родопите и останах потресена – всички ридове с могили и каменни плочи са разорани! Навсякъде се виждат следи от машините, които са разрушили тракийските и средновековните паметници. Това го видях и в Сатовча, и в Доспат и Велинград”.
Археоложката е решила да изпревари чевръстите иманяри. Това лято тя започва проучването на тракийските паметници на връх Острец край Велинград. Ще й помагат полски студенти и американски доброволци. „Проблемът с иманярството е проблем на българската културна политика. За съжаление, на тях им са предоставени достатъчно възможности да се измъкват с разни юридически хватки. Почти няма осъден иманяр, дори когато са намерени безспорни доказателства. А става въпрос за престъпления срещу народа и срещу историята ни”, казва проф. Гергова.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: