header

Собствено Търсене

Понеделник, 25 Септември 2017    - КОНТАКТИ -    



Новина от категория Пловдив

Дядото на Гонзо държал топ кръчмата на Кършияка

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Дядото на Гонзо държал топ кръчмата на Кършияка

Ресторантът „Филипово” в Кършияка бележи своя разцвет през 70-те години на миналия век, когато управител е един от най-изкусните кръчмари браншовици в града Георги Иванов. Няма никаква случайност в името на ресторантьора и това на настоящия старши треньор на Черно море. Единствената разлика е, че кръчмарят е наричан от целия град бай Георги, а внукът му е известен като Гонзо.
Малкият Жорко вероятно е прохождал именно в ресторанта на Филипово, тъй като всяка вечер там е бил и баща му Александър Иванов.
Сашо, както свойски го наричат феновете, е може би един от най-големите таланти, раждани от жълто-черната школа. Още на 22 години тогавашният треньор на „Тракия” Иван Манолов го прави капитан на отбора след оттеглянето на Динко Дерменджиев. Стадионът край Бирената полудява от неговите финтове и мощен шут. Още на загрявката агитката скандира първо неговото име, а след това на Петър Зехтински и Георги Славков. „Хайде Сашо, майсторе“ отеква чак в Родопската яка по време на мач. Иванов стига и до националния отбор в края на 70-те, но след идването на Чико за треньор между двамата настъпва разрив. Голямата легенда на „Ботев” не се примирява, че Сашо Иванов прави каквото си иска на терена, а още повече извън него. Така през лятото на 1982 година Големия Джеймс Атанас Драмов взема Сашо в Локомотив. От това печели черно-бялата общност, тъй като Иванов води сина си Георги на Лаута, откъдето тръгва бляскавата му кариера. Три пъти с пари от трансферите на Гонзо Локо успява да оцелее по време на криза в демокрацията. Сашо Иванов пък печели Купата на Съветската армия с черно-бялата фланелка. По това време баща му му вече се е преместил като управител на ресторант Слънчев кът, а голямата градина на Филипово губи своя блясък и се превръща в квартална пивница.
По времето на бай Георги обаче ресторантът процъфтява и е в тройката на града след "Тримонциум" и преди изграждането на модерните заведения в Стария град.
Само бай Георги си знае как успява да докара да гастролират най-голямата народна певица Недялка Керанова, Кьоравото Коле, Сталин и Леновската група. Паметливи припомнят, че когато Недялка запява всяка вечер „Караджа дума Русанки“, гласът отеква в Родопската яка и селата под Средногорието. Дори милиционерите слизат от москвичите си да слушат Славея на Тракия. Динамчо Герджиков: Името на баща ми надживя онези, които му взеха всичко Пивница „Герджика” събираше бохемите на Пловдив, правехме големи купони. Тук са свирили много известни музиканти и оркестри от народната музика. Спомням си, че е идвал известният певец и акордеонист Крум Янков, гостувал ни е и доайенът на родопската песен Георги Чилингиров. Сцената беше в двора, в ъгъла. Сега там има площадка, от нея гостите влизат в ресторанта.
Баща ми Стою Герджиков е роден още през 1890 г, разликата във възрастта ни е цели 62 години. Преди социализма е имал вършачки, изкарвал си е хляба с тях. Във времето на народната власт работил в завод „Антон Иванов” в механични цехове. След това си го спомням как си взе машинка и с нея ходеше да реже дърва на гражданите за отопление. Когато комунистите му взеха заведението, остана без нищо, всичко беше вложил в къщата и в кръчмата.
Старата ни къща и сега е отдолу, на нивото на паважа. Когато вдигнали моста, тя останала захлупена. Затова баща ми, за да я изравни със строежа, през 1934 г. вдигнал втори етаж - на нивото на моста. Там открил и кръчма Герджика.
В комунистическо време „хубавите хора” ни взеха Герджика, одържавиха имотите и заведението беше известно като бирария Марица или пивница Марица. Ала хората си го знаеха Герджика. В годините на демокрацията си върнахме имотите и след 2000 г. построихме хотела.
Герджика не дочака възкресение и стана китайски ресторант
Кръчма Герджика, която впоследствие сменя името си на бирария Марица и пивница Марица, е основана още през 1934 година от собственика на парцела Стою Герджиков. Бай Стою бил предприемчив човек и след откриването на моста, свързващ южната и северната страна на града, решил, че мястото е идеално за разтуха на отрудените филибелии след работа. А и на любителите на по-тънки удоволствия в тъмната част на денонощието. Ресторантът става хит в Пловдив, но бай Стою има нещастието на всеки български предприемач да доживее 9 септември 1944 година, когато му национализират кръчмата, а той се прехранва като работник в завод "Антон Иванов".
През времето на соца обаче кръчмата не запада. Въпреки че сменят името на Марица, всички я наричат Герджика на името на основателя . Истинския си разцвет заведението преживява през 60-те години, когато градът нараства няколко пъти, а новите му граждани се усещат с пари в джоба вследствие на вдигането на жизнения стандарт. Безспорният лукс "Тримонциум" е предимно за партийния и стопанския елит, а също така и за туристите. Алтернативата на Тримона е именно Герджика, на който е направена основна реконструкция и е своеобразен архитектурен шедьовър на няколко нива. Специално място в северозападната му част има за оркестър, където гастролират местните майстори на шлагера. Нерядко разчувствани от побългарен вариант на боса нова или пък на Битълс, двойки, напускат ресторанта скоропостижно, за да се отдадат на ласки в пейките под тополите край реката. Нерядко те биват смущавани и откарвани от отрядниците в Трето районно, но пък досегът със забранения плод си струва дори няколко милиционерски палки. За съжаление идните поколения няма как да видят и вкусят нито тополите, нито убийствено вкусната риба от реката. Тополите биват изсичани с методичността на прусашки фатмак от настоящата градска управа. В Марица пък риба почти вече няма.
След реституцията Герджика няколко пъти не случва на наематели до идването на китайците. В началото правоверните пиячи от "Кършияка" приемат превръщането на светинята в китайски ресторант като светотатство. Наемателите обаче не обръщат внимание и с азиатско търпение си плащат наема и си работят. А реката тече ли си, тече, а над нея мостът, кръстен от старите пловдивчани на бай Стою и неговата кръчма./пик

Видяна: 9760 пъти


Публикувана на
20 Август 2017 година

Още статии


Топ новини




Древен бандит...

Погребение на средновековен бандит от 13-14-ти век откриха археолозите по време на приключващите разкопки на Небет тепе в Пловдив. Мъжът е бил погребан легнал по корем и с вързани на гърба си...

Шофьор на...

80-годишен мъж загина в тежка катастрофа на пътя Пловдив-Хасково. Според първоначалните данни възрастният шофьор предприел маневра обратен завой малко преди Садово. Той навлязъл в лентата за насрещно...

Бебе на една...

Трагедия сполетя семейство от Пловдив, живеещо в ЖР "Тракия". Бебе на една годинка е починало след задушаване. Инцидентът е станал в събота. Майката оставила бебето за малко. Когато се върнала, то...

Джакузи засмука...

Джакузи в луксозен хотелски комплекс Беркут в Брестник засмука 4-годишно дете. Това разказа ужасената майка. Инцидентът е станал на 22 септември. Семейството пристигнало в хотела за трите почивни...

Издател - "Меджик фонс"ООД     КОНТАКТИ     Общи условия
 




BgTop100.com | BgChart.net | BGtop.net | 4BG.info