Двата пловдивски избирателни райони – 16-ти и 17-ти, със своите над 600 000 избиратели, ще имат съществен дял в националната политическа карта. Ще се опитам да направя една предварителна рекапитулация с помощта на моите местни анализатори, които не са ме подвеждали, независимо, че не са от „ранга” на Кънчо, Андрей или Мира.
Христо МАРКОВ

На първо място пловдивските листи не са съвсем пловдивски, което е лош тест за местните политици. Представителните лица не са свързани по никакъв начин с града или областта. Стефан Данаилов, Милен Велчев, Димо Гяуров, Емил Кошлуков, Явор Нотев и Георги Пинчев са привнесени отвън политически фронтмени и ще забравят града и областта тутакси след утрешния ден. Вкупом партиите/с малки изключения/ нанесоха тежък удар върху мелонхоличния пловдивски шовинизъм.
Следващият парадокс е самозаколването на условната десница при мажоритарните избори, което си е чиста проява на тежък неврастенизъм. Защото Данчо Бакалов, Димо Гяуров, Емил Кошлуков, Мара Мисса, Георги Цанков, Павел Шопов и Никола Ликов знаят прекрасно, че като мажоритарки играят за несъществуващата купа на Съветската армия, т. е. нямат никакъв шанс да се пласират в Парламента. Някои от тях хвърлиха огромни суми за безсмислената си кауза и естествено идва въпросът защо го правят?! Помагат на кого или кой /коя партия/? Кой полза от налудния ентусиазъм? В същото време ДПС не издига мажоритарни кандидати и в двата района. И кой ще подкрепят българските мюсюлмани и циганите с малката бюлетина, според вас? Естествено „червения коалиционен партньор”. Та изброените по-горе псевдодесничари с разпръскването на гласовете помагат само и единствено на ... БСП. Това е умисъл, съзнателна провокация или невидим властови център движи нещата. Защото с голяма степен на достоверност моите анализатори прогнозират какво ще се случи в пловдивските мажоритарни райони.
В областта гласовете на БСП и ДПС ще се концентрират около общия кандидат Тодор Петков, който ще фиксира резултат около и над 50 000 гласа и печели убедително мандата. Дори да се осъществи „прогнозата” на една кандидатка, че ще „доведе” около 40 000 гласоподаватели това не помага, а аз лично очаквам да се прелеят и около 5 – 7 000 гласа от НДСВ. Така че мажоритарния кандидат е почти избран с общите усилия на ДПС и БСП. Вероятност – над 60%.
По-сложно е в град Пловдив – минаващ досега за дясна, синя, консервативно-християнска крепост. Уви, тук комплекса на неврастеника може да изиграе отново лоша шега на десните, защото в Столипиново, Шекера, Армана и Аджисана само чакат да подкрепят Илия Баташки, тъй като и тук нямат кандидат-мажоритарка. И няма да се учудя, ако ваклия доктор с около 35 – 40 000 гласа грабне мандата в града, което ще е първата и единствена загуба на десните в града. Вероятност – над 50 %. Защото и тук кандидатите Гяуров, Кошлуков, Шопов ще разпилеят опозиционните пристрастия.
Вина при такъв сценарий имат и фаворитите от ГЕРБ, които заложиха на мажоритарки, провели така наречената „дървена кампания” – липса на личностна харизма, неопитност в дебатите, уподобяване на „меко” говорене, бягане от атрактивни политически сблъсъци, манкиране на силни послания, видима липса на емоция и разчитане само на общата еуфория. Но това е проблем на новите победители. Сметките в едномандатните райони можеха да са еднопосочни за десните, ако „анализаторите” бяха направили простички сметки с калкулатор. Не пожелаха и отново повтарям, че това е умишлен акт. Излиза, че ДПС може да заложи на интелигентността на избирателите си и да им обясни, че трябва да гласуват с № 4 в голямата бюлетина и с № 6 в малката. И така ще стане, а десните директно нагрубиха привържениците си. Няма начин след като в цялото дясно пространство в двата пловдивски района има липса на умни и мобилни съветници и пиари. А и дали има такива, въобще не е ясно.
В пропорционалните листи на 16 и 17 МИР ще има относителен превес на ГЕРБ и от тук нататък започва регионалното приложение на Хеър-Нимайер в зависимост кой от РЗС, Лидер и НДСВ в национален мащаб премине бариерата от 4%. Аз залагам на РЗС-ВМРО и по един мандат за тях и в двата района, близо са и хората на Ковачки в зависимост колко от работниците си могат да изкарат, а НДСВ отново е голямата въпросителна – при тях определено зависи колко се разкешва, защото пак твърдя, че както и на евроизборите, царската партия играе само и единствено с преливане на гласове и директни покупки, ама съвсем директни на някои места. Запомнете го и ще сравняваме след изборите.
Какво може да се направи за 24 часа, за да се наруши относително устойчивия сценарий. На първо място да се обясни, че високата избирателна активност има смисъл само ако се концентрират гласовете за сигурните участници в бъдещия парламент. Ако се разбере, че простото отиване до урната с невалиден глас е безсмислено – в разпределението на мандатите участват САМО действителните гласове за партии, които преминават бариерата. Всичко останало се хвърля в коша. Задължително е огромният брой от застъпници да бъде насочен не към секциите в центъра на Пловдив, Карлово или Асеновград, а се изпратят хора в махалите, в малките и отдалечени селца, до съмнителните „компактни” урни и тези „застъпници” и наблюдатели си знаят правата, а не само да чакат сандвича, минералната вода и обещания хонорар. По предварителни данни само в Пловдивска област има около 80 000 застъпници, което е сигурна индикация, че това поне в 50% си е законно купуване на гласове. Запомнете го, драги анализатори и пиари!
Докато пишех горните редове, попаднах на „заключителните предизборни мероприятия”. Стълпотворение от песни, чалгии, Преслава, Ивана, Кръпката, Чакъндръкова, Акага, Данчето Христова, Веско Маринов, Бриана и цялия „пайнерски антураж”. То лошо няма, но в същото време обикалят едни джипове, които проиграват какво „ТРЯБВА” да се случи на 5-ти юли.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: