Съседът ми Д.Т. след изборите е като сцепен. Най-напред се изпокара с комшиите в квартала, после писа някакви призиви до „другарите в София”, а в последно време премина към самоизмъчване: „Какво да печелим, аз не мога да накарам жената и дъщерята да гласуват за БСП-то, тръгнал съм агитатор да ставам”.

Христо МАРКОВ 
 
Снощи го срещам пред блока и получавам покана: „Останаха едни пари от изборите, ела да те черпя една ракия, че не мога да си намеря място”. Предчувствам поредната тирада за „столетницата” и привлечен от информираността на комшията по делата на червените в Кършияка, па и в София, на драго сърце се паркираме в кварталната кръчма.
Още не са ни сервирали и го подкачам за проведения им Национален съвет и оставката на Станишев. „Пишат вестниците, ама никой не споменава, че Националният ни съвет е от 181 души, а гласуваха 151, значи 30 въобще не са отишли, даже се говори, че някои от тях са напуснали и партията – и продължава социалистът-кършакалия. – Аз даже идея си нямам как 29 са гласували срещу Станишев. Бях делегат на конгреса и изборите си бяха предварително уговорени от Ивелин Николов и Дъбчето /Димитър Дъбов/, които раздаваха написани имена, за които Сергей държал да бъдат избрани. Нямаше мърдане, защото ни следяха по региони как гласуваме”.
Подкачам го дали водачът им тук Георги Гергов е бил на съвета им – „Ами, да не е луд? Като му се обадили да го канят на съвета, той им казал, че подкрепял идеите на ГЕРБ, ама нямало как да откаже на Сергей и затова се включил активно в изборите. Нищо чудно сега да стане и член на ГЕРБ...”
Преполовили сме ракията и зажаднелият за откровения социалист Д.Т. продължава: „Тоя бройлер Станишев каза, че няма от какво да се срамува, но в партията се шушука, че ако не е лидер, след изборите ще стане страшно. Всичко и при нас е за пари. Сергей просто го е страх да не разровят около него, как ще се отказва от партийната власт?! Темата за съветниците му е табу, мълчи и като го питат от къде бяха тия огромни пари, дето платихме на евреите на Зилберщайн, за клиповете и разните им проучвания. Стана ясно, че били им дадени 20 милиона евро!!! Никой и дума не отваря колко изхарчи Кирчо Добрев за младежкото му „Презареждане”, за премиерските съветници Росен Карадимов и Азер Меликов също се мълчи, а да не говорим, че ако не е председател, Сергей ще трябва да отговаря за круизите с Елена на яхтата на Баневи, за заменките на брат му по Черноморието, за „Еврофутбол” и Орешарски, който го назначи Васил Божков, за спонсорите на приятелката му за документалните й филми, за такива като Ивелин Николов, Дъбчето, Альошата Маков Даков, за Корнелия Нинова и „Булгартабак”, за АЕЦ „Белене”, за още куп такива неща”.
Спирам вдъхновението на събеседника с поръчка за втора ракия и питам пак за оставката, но старият социалист е в тремор: „Жан Виденов си отиде с достойнство, защото знаеше, че не е оцапан с далавери и кражби, че няма да се намери нищо около него, а този го е страх, че ако не е шеф на Позитано, ще му лъснат всички далавери и първите, които ще му разкатаят фамилията, са неговите хора, които той доведе в БСП. Като се почне от Кутев, та се стигне до Кирчо Добрев и Вигенин. Неговият кръг е кръгът на младите олигарси. Станишката ще направи това, което вие, демократите, не можахте да направите с БСП, ще ни ликвидира окончателно, да знаеш!”.
Между двете глътки се вглеждам в комшията. Посвоему разбира живота, с неговия си аршин мери, карали сме се през годините зловещо, а сега ми става някак си ... симпатичен. Нали съм си с меко сърце...
Преди години купих на хлапетата спрей да напишат на гаража му „Жан Вължан”, той се оплака в районното, а сега си седим и кимам сантиментално към него. Решавам да сменя националния анализ с местен и го питам за Пловдив. Този път започва по-смирено: „Всъщност листите се одобряваха от Гергов, защото той ни издържа, даже сбирките на местната организация си правим в „Ленинград” /хотел „Санкт Петербург”/, ако искаше можеше да води и двете пловдивски листи, но нещо се възгещиса. Иначе се провалихме тотално, няма какво да го увъртаме. Баташки знаехме, че не може да спечели, но защо сложиха Захари, който е загубил всички избори в града или ти както му викаш Шукариту – ми той прилича на Вигенин бе, Ицо! Ама Гергов си го харесва и обича. И каква беше тая кампания: „Елате в „Ленинград” на среща с Ламбо и ще получите целувка”?. Пълна идиотия. Дойдоха двайсет бабички, но като видяха колко е кила, се отказаха и те от целувката и си тръгнаха. После ме бъзикаха, че съм станал сводник на дърти години. Добре че циганите ни дадоха сериозно рамо в някои секции, а можехме да се разминем и с втория мандат. Иначе сгромолясването ни е пълно. Жалка картина и срам за пловдивчани!”.
Решаваме да не пием трета ракия. Разпаленият Д.Т. ме предупреждава да не го споменавам директно - „те нашите, ще се сетят, ама все пак...”

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: