Танцовите състави от Украйна, Турция, Русия и Алжир се представиха през предпоследния ден на Фолклорния фестивал в Пловдив. Те събраха овациите на пловдивчани, преминавайки от Дом „Левски”, по Главната, до сцената край фонтаните пред Общината.

Илияна КУЗМОВА,
Хари НИГОХОСЯН
Сн.: Лили ПЕТРОВА

В турския ансамбъл играят около 50 мъже и жени. Ръководителят им Ахмед Доган е дошъл в Пловдив с цялото си семейство. Шестгодишният му син Ерен е талисманът на истанбулската трупа и носи табелата с надпис „Турция”. „Учим го да танцува, но още е малък, ходи на детска градина.- обяснява майка му Джана Доган. – Аз танцувам в състава от 1989 г. Иначе по професия съм електроинженер”. Г-жа Доган обясни, че костюмите с шалвари са от азиатската част, а другите – от Източна Тракия. Някои от мъжете носеха носии, с каквито сме свикнали да виждаме македонските харамии: „Ние всички сме комшии - смее се Джана. – Има прилики и в танците ни, и в музиката ни. За това тук се чувствам като у дома”.
Турците признаха, че Пловдив им се вижда по-скоро като квартал, а не като голям град, както им били казали. Въпреки това, Баръш, който е за пръв път под тепетата, споделя, че е изключително впечатлен от красотите на Стария град. ”Не забравяй и Античния театър! Страхотно е там!”, допълва го хубавицата Илис.
Южните ни съседи обаче не скриха, че не са много очаровани от гостоприемството ни. ”Там, където сме настанени, е направо ужасно, не съм бил на такова мизерно място досега! Иначе хората като цяло са добронамерени и свестни - коментира Баръш - Все пак се намират и такива, които се държат пренебрежително”.
От българските питиета най-много им се усладила нашенската бира. „Опитахме я вчера - обясняват момчетата - Много е хубава и идеално ни разхлажда в тези жеги”. Освен пивото, тях ги впечатлила и красотата на българките. „Много са хубави, честно, не го казвам само от учтивост”.
Танцьорите нямали много време и сили да опитат от нощния живот на града, въпреки че им се искало да пообиколят баровете в Пловдив. „Повече си стоим в хостела. Там стават големи веселби вечер, като се съберем всички ансамбли. Всеки ден си правим тематично парти. Днес е ред на Турция и ще става голям купон”- доволен е младежът.
Явно ансамблите добре се забавляват на малките си тематични партита, защото представлението на турците едва не пропадна заради двама поспаланковци. Ръководителите изневиделица установили, че левентите останали да си доспиват сладко-сладко. „Трябваше да хвана такси и едва ли не да ги изритам от леглата им. - сподели гидът на групата Теди. - Големи мързели!”.
Представлението на турците започна някак мудно с бавен традиционен танц. И тъкмо когато от тълпата взе да се носи възмутеното: „А къде са им кючеците!?” и „Няма ли да се поразкършат малко тези!”, девойките взеха да превиват снаги, съпроводени от бурни неравноделни ритми. „Това вече е по като за Турция”, зарадваха се зяпачите.
Руският ансамбъл „Перезвон” идва от Екатеринбург.
„Танцуваме руски кадрили и танци на казаците - обяснява ръководителката Валентина Паркулаб. - У нас при големи селски празници цялото население излиза на улицата и танцува. Такива забави понякога се проточват на километри! Поне така е било в началото на миналия век. Днес в „Перезвон” всяка неделя младежите обличат носии и играят от четири до девет часа вечерта”. Валентина Николаевна сочи бродираните си ръкави и обяснява, че членовете на трупата сами са си шили костюмите. Понякога това им отнемало по цял месец шев и кройка. Тя бе окачила на врата си трещчьотка – странен тракащ инструмент от дървени пластини. Обяснява, че и той е много стар и автентичен. А съпругът й Александър Паркулаб свири на гусла. Ентусиазиран веднага изнася цяла лекция за тази древна „китара”: „Това е най-първият инструмент, за него се говори даже в Библията!”. Александър по професия е радиотехник. От 25 години събира и изследва уралския фолклор. Заедно със съпругата си обикалят по селата, записват песни и танци и се опитват да ги представят без обработка. ”За съжаление и руските села умират - констатира той. - Но ние искаме да възродим старата руска култура. Радваме се, че сред нас има много младежи. Ето, снаха ни пее, а синът ни свири на хармоника”.
Сред младите сили в „Перезвон” е и танцьорът Никита. Наскоро е завършил и сега работи като биолог. „В ансамбъла изпълнявам традиционния мъжки танц „Ломание” - уточнява той. – В него пресъздаваме противоборството между двама мъже”. Готов за „ломанието”, Никита бе запасал голяма кама в пояса си. Мъжкият танц на руснаците се оказа нещо средно между пиянско залитане и самбо. Братушките доста сполучливо изимитираха на сцената подпийнала компания, в която скоро се разрази истинско меле. Разгорещените „парни” си хвърлиха доста здрав търкал на сцената, добре че не извадиха и камите!
„Ножът не е задължителен, но е желателен за всеки истински мъж”, изперчи се Никита.
Момичетата в „Перезвон” са много по-миролюбиви. Те предпочитат да се хвалят не с оръжия, а с шевиците по костюмите си. „Сами ги бродирахме - казаха в един глас сестрите Катя и Аня. - Танцуваме вече от три години и много ни харесва. За първи път идваме в Пловдив и сме очаровани. Хапнахме чудесния ви кашкавал! Много харесахме и Стария град. Уличките му са тесни и живописни. А българските момчета са мили и в същото време - много яки!”.
Днес фолклорният маратон ще приключи с галаконцерт на Античния театър.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: