Стотици потресени тийнейджъри изпратиха в събота преди обяд 16-годишната Настя Харпиду на Централни гробища. Момичето загина в четвъртък нелепо, падайки от 15-метрова скала на Бунарджика. Тялото й беше положено в ковчег. След поклонението, катафалка със софийска регистрация го откара. Настя ще бъде кремирана.

Нели АНГЕЛОВА 
 
Анастасия щеше да е десетокласничка в Английската гимназия. Има по-малък брат Коста, който е петокласник. Бащата й е гръцки бизнесмен, а майка й - българка. От 15 години живеят във Войводиново и държат склад за обувки в селото.
„Много обичаше да се разхожда над църквата „Св. Св. Петър и Павел” - разказва нейна приятелка. - Във фаталния ден валеше дъжд. Настя била с още три момичета. Получила е SMS и толкова се зарадвала, че започнала да скача. Подхлъзнала се и... полетяла надолу”.
„Не успях да я опазя!”, през сълзи повтаряше едно момиче. То безуспешно опитало да я хване, когато залитнала от скалата. Другите две изобщо не видели как Настя паднала. И на трите обаче версиите какво и как е станало са различни. Говори се, че имало и момче с тях.
Настя била много общителна, обичала живота и за нищо не света не би си посегнала, твърдят всички, които я познават. „В неин дневник открили стихотворение, в което е написала, че иска, когато умре, да разпръснат праха й в морето”, разказват близки. Нейни приятели взеха цветята и венците, които бяха оставени върху ковчега, за да ги отнесат на мястото, където е загинала Настя. Те извървяха пеша целия път от Централни гробища до Бунарджика. Не беше забелязана полицейска кола, която да осигурява безопасно предвижване на децата. Те минаваха и на червен светофар, добре че шофьорите се усетиха и спираха веднага.
„Прекрасен човек беше, затова толкова много хора са дошли. Видях я няколко часа преди да падне. Какво разбра от живота, беше само на 16?”, не сдържаше сълзи момче, което я познавало. „Когато разбрах какво се е случило, звъннах на брат ми. Казах му само: „Знаеш ли?”. Той една ми отвърна: „Знам!”. И около минута си мълчахме по телефона. Тя имаше много приятели и всички я обичаха. Цяла нощ не сме спали”, през сълзи разправяше друго момче. Един от потресените тийнейджъри си призна, че някога бил влюбен в Настя: „Беше преди три години. Много й се кефех, но още трима я харесваха и нищо не стана”.
Настя си имала сериозен приятел. Той щял да заминава да учи в Англия и това поставило на изпитания отношенията им. „На копчетата пред Общината ми каза, че най-много на света би искала и тя да замине с него”, спомня си нейна приятелка.
Настя и момчето обаче преценили, че е най-добре да се разделят, за да не страдат повече от разстоянието, което щяло да ги дели. „Напоследък изглеждаше по-спокойна и по-уравновесена, преди две седмици дойде до училището”, коментираха учителките, които бяха дошли да запалят свещичка за нея. „Сред първите по успех в класа беше, остава голяма празнина след нея, класът няма да е същият”, промълви една от тях.
Страницата на Настя в MySpace вече два дни мълчи, а иначе е била отрупвана с коментари от френдовете си. Последното настроение, които е написала, е: „No sunshine in my morning light”. От блога й там публикуваме два нейни поста:
Отново от онези приятни дни, които не ти се искат да свършат!
Надявах се да не стане като миналия път, в които планувах да отида до София - провал.
Но днес: Видях човечковците,които не бях виждала от ужасно много време... Може би знаете какво е чувството да видиш хората, които са ти близо до сърцето!
В такива моменти думите са излишни, както казва Усмивчо, стига да се гледам, просто и всичко се долавя, даже малките скрити чувства,които не бихме изрекли..
Всичко вървеше по план, които даже го нямаше.В последния момент хванахме рейса от 6,00. Точно тръгваше и ние се промъкнахме, слизам от рейса и пред мен маршрутката, с която трябва да се прибирам. Прибрах се даже по - рано..
Целувки, Прегръдки, Усмивки... и още нещо?
17 май 2008
Пловдив - София
Прекрасен ден, слънцето светеше, всичко беше така красиво..
В крайна сметка аз реших да ида в Асеновград, а не в Храбрино и като че ли не сгреших, беше толкова хубаво!
Пътувах с една приятна възрастна жена, която ми разправяше за внучката си, изгледа беше много хубав през целия път!
...
На гарата ме очакваше най - милото и усмихнато създание и отидохме в тях, постояхме известно време и след това се събрахме доста хора и отидохме на "Кръста". Ужасно много път, при това стръмен, умрях докато се кача горе, но си струваше, виждаше се целия Асеновград и в далечината Пловдив и нашите тепета!
Толкова много смях, усмивки и приятни емоции, и толкова много любов!
Как може човек за ужасно кратко време да се привърже към някой толкова много; бръм?
Искам да благодаря на тези хора, които направиха деня ми пълноценен!
29.04.08 - Асеновград

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: