След 9-годишно отсъствие под тепетата за кратко се завърна един легендарен пловдивчанин – Артин Паносян. По-старите ни съграждани го знаят като Факира Артин. Днес в САЩ е известен като бог Артин. Той се превърна в легенда дори само с това, че навремето вкара жива камила в култовия бар „Каменица”.

Хари НИГОХОСЯН

„По онова време не исках да повтарям познатите стари магии от Такрим бек – известен арменец факир от Цариград - разказва пред “Plovdivmedia” Артин. – Реших да направя нещо ново и започнах да работя с животни: вълк, пума, камила, анаконда, питони, две кобри. Направих хубав спектакъл”. Обяснява, че работата с животните му е помогнала да навлезе в тайните на подсъзнанието и парапсихологията.
През 1974 г. пловдивският факир се изселва в Америка. Преди това прави голямо турне в Белград, Лондон и Париж. Шашардисва европейците с масови хипнози, чрез които „повдига” Айфеловата кула на 50 метра над земята, прелита от хеликоптер в друг хеликоптер и дори ходи по водата, подобно на Исус. „Най-важното е да вдигнеш адреналина на първите 4-5 реда. Тогава можеш да накараш хиляди да видят това, което ти поискаш. Те вече са готови за чудото”, разкрива секретите си той.
В Америка обаче очаквали от пловдивчанина по-големи чудеса – да лекува. Обяснява, че 75 процента от янките са болни и карат само на илачи. За тях Артин създал своя система за духовно лечение. Купил парцел на върха на планината Роки Маунтън в Колорадо и построил там собствен храм. Живял дълго време като отшелник и медитирал денонощно. Така се е превърнал в бог Артин. За него днес пишат и излъчват водещите медии в Америка.
Янки с всякакви проблеми чакат със седмици да им дойде редът, за да изкарат при пловдивчанина курс по природосъобразен живот. „В Америка кравите се отглеждат затворени във ферми. Млякото им няма витамини, защото животното не е видяло слънце. Хората консумират изкуствена храна, която ги прави болни. А ако човек живее природосъобразно, може да живее и 120 години. Всеки ден трябва да се ядат по глава чесън, 10-12 ореха, две ябълки, лъжичка натурален мед, до 800 грама чисто козе кисело мляко, което смърди непоносимо. Ежедневно трябва да се консумират сини сливи и 2-3 хубави домата. Говоря за истински домати, като тези тук по нашите села, а не американските – там ги мажат с парафин, да лъщят повече”. В курса си пловдивчанинът понякога трябва да обяснява на американците най-елементарни неща: че гроздето не вирее по дърветата, че яйцата се снасят от кокошките. Мнозина жители на големи градове не били виждали дори истинска трева – израснали са в бетонните джунгли. Затова и повечето янки страдали от депресия: „Живеят в апартаменти с по 9 стаи, които аз наричам гълъбарници. Когато излязат на улицата, там всичко е асфалтирано. Дървета виждат само в парка. Не знаят как става сиренето!”.
В храма имало 14 стаи. Там Бог Артин и неговите девет помощници посрещат желаещите да променят живота си. Карат ги да стават рано сутрин, да изминават по 10 километра, да медитират. Два пъти в седмицата курсистите спят навън, през зимата дори трябва да си копаят „легло” в снега. „Има хора от 20 до 60 годишни, сред тях - много лекари, художници и професори. Идват да разберат какъв е смисълът на живота, защо сме тук на тази земя”.
Макар да живее от дълги години в Америка, пловдивчанинът изобщо не е очарован от американската „мечта”. Обяснява, че САЩ не е това, за което го мислим: „Това е страна с 350 млн. население. Една трета – 120 милиона, не знаят да говорят на английски! Там не е задължително да говориш английски, нито да гласуваш. Задължително е само да си плащаш данъците. България е страната на млякото и меда, а Америка е страната на денонощната работа, за да плащаш всички онези ненужни неща в твоя апартамент, които си взел на изплащане. Тези хора са заковани в тези апартаменти, в тях умират”.
Бог Артин още си спомня с носталгия за младините, прекарани в Пловдив. В онези години в ресторант „Културна среща” се е виждал с приятели като Пеню Пенев. „Той тук киснеше, на ъгъла до Фотото. Много пъти е идвал и Георги Караславов, който бе от Дебър, Първомайско. С футболиста Тодор Диев бяхме много големи приятели. Заедно излизахме, заедно пиехме, но той нямаше мярка. Диев имаше един приятел арменец, футболен вратар – Сетрак. С него пиеха по два-три дни. Веднъж заедно започнахме от „България”, продължихме в ресторант „Тракия” на гарата. От там ни закараха в Бачково. Навсякъде ги посрещаха като богове, а двамата пиеха направо от чучурите. От там – в Хвойна. Оставих ги в Пампорово, а на другия ден като ги потърсих, бяха някъде във Фотиново, Чорбаджийско... върнаха се след три дни”.
Още дошъл-недошъл, Бог Артин пак се е качил в планината - на Михалково, да се зареди с роден балкански въздух. Подава на репортера ни армаган - торба с големи зрели нашенски домати. Истински, а не с парафин... Заделил е и за себе си, да ги носи в Колорадо, където заминава след броени дни.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: