Интервю на Анета ПЕТКОВА

- Г-н Атанасов, не прекалихте ли с решенията си за гостуването на скулптура Давид Черни - да не влиза в града, пратихте му тоалетна хартия?
- Не е вярно, че съм забранил на Давид Черни да стъпва по пловдивските улици. Единственото място, в което не е желан, е в Чифте баня. Защото той направи така, че през януари по един безпардонен начин унизи нашата държава с един изключително неподходящ символ за нея - представи ни като тоалетна в Брюксел. Ако той бе дошъл, щях да му изпратя екскурзовод, за да му покаже културните забележителности и да си направи извода за нашата държава. Може ли да прави нещо, без да го е видял? Той никога не е идвал у нас. Бях разпоредил да не посещава банята, защото тя е общинска територия, а аз като кмет представлявам държавността. А според мен г-н Черни се погаври с нея. Но няма никакъв проблем той да изложи своето изкуство в частни галерии.
- Как ще отговорите на обвиненията, че използвате Черни, за да си направите личен пиар?
- Това е несериозно, защото в момента повечето от хората в Пловдив ме одобряват като кмет. Реагирах като политик. И ако сте забравили, самата Чехия публично се извини за този акт на Черни. Наясно съм, че моето решение е противоречиво, но ще си нося отговорността. Много често актовете на един кмет не са особено популярни. Например решението за приемането на 100 000 тона софийски отпадъци също не се приема еднозначно. Целта ни обаче бе да помогнем на София и на държавата. Ако столицата не си премести боклуците, то държавата ще започне да плаща по 50 000 евро глоба на ден. Въпреки това хората казват, че е по-добре градът ни да не взема никакви пари, но да не идват боклуците от столицата.
- Вие не вземате боклука на София даром. Управленското Ви решение е добре подплатено с пари. Не става ли дума тук за обикновена сделка?
- Разбира се, безплатен обяд няма. Ние имаме изключително важни структурни обекти, които без помощта на държавата няма как да ги направим. Така че сделката си е сделка.
- За тази сделка премиерът ли Ви убеди?
- Аз съм лично убеден. Не съм позволявал за последните 10 години никой да ми се меси в работата, независимо на какви позиции е. Не може всеки да управлява като че ли е част от феодално владение. Ние сме една общност. Не смятам, че е проява на управленска политика да се правим, че чуждите проблеми не ни засягат.
- С новия завод за боклука ще стане ли по-чист Пловдив?
- Като цяло градът е чист. Това е първият завод не само за България, а и на Балканите. Той ще реши проблемите и на околните общини. Това е стратегически обект, защото по европейските критерии ние трябва да закрием 76 сметища в България - изправяме се пред тревожен екологичен проблем. Затова този завод бе открит лично от премиера: пътят на държавата минава през подобни проекти. Не да строим сметища, а заводи за преработката им. Боклукът ще се преработва в компост. След което ние ще използваме тази тор за рекултивация на много терени. Цикълът на нашия завод е напълно затворен и печеливш. Знаете ли, че това е най-проверяваният обект в България?
- Защо?
- Като всяко първо нещо имаше притеснения и противници. Много трудно се създаде този обект. Само съгласувателните му режими се правиха в продължение на 2 години.
Цялата документация представлява натъпкан догоре с кашони микробус. А този в София ще е три пъти по-голям и ще стане най-ранно след 3-4 г.
- Тоест ще са 3 микробуса документи?
- Точно така. Може да е смешно, но е факт.
- Какво Ви каза Бойко Борисов при откриването на този обект? Вие тръгнахте заедно, а след това коалицията между ГЕРБ и ВМРО, чийто член сте, се разпадна и отнехте първото място на партията на Борисов?
- Разбрахме се като мъже. Ще работим заедно. От караници и разправии няма полза.
- Не успяхте ли да се разберете, преди да се стигне до протоколното откриване на завода за боклук?
- През цялото време не съм постъпил нито за секунда некоректно с Бойко Борисов. Имахме проблеми с тогавашния шеф на общинския съвет. Но се получи политически конфликт. Сега Борисов сам ми каза, че към мен той няма забележки.
- Докога Пловдив ще е така разкопан?
- Най-големият ни проблем е транспортният ни трафик. Градът прилича на строителна площадка и ще е така до края на годината. Но ако не разширим основните булеварди, не след дълго ще има задръствания като в столицата. Реконструираме и мост над река Марица.
- Кога ще я изчистите? Там е кошмарно.
- За това се разбрахме с премиера - обеща да ми даде 4,3 млн. лв. Като му казах да ми помогне, той веднага пое ангажимент. Реката прилича на джунгла - ако дойде голям дъжд, ще ни залее. Тази година сме заделили 70 млн. лв. за капиталови разходи за инфраструктурата. Никога Пловдив не е имал толкова пари за тази цел.
- Областният управител на Пловдив Иван Тотев поиска към града да се присъденият съседните общини “Марица” и “Родопи”. Как ще го коментирате?
- С едно решение от 1987 г. Пловдив остава град в собствените си граници. Ние няма накъде да се разширяваме. В същото време при нас идват инвеститори, които искат място. При мен беше световноизвестна спортна верига, която ми поиска над 50 дка за магазини и игрища, а аз ги нямам. А “Марица” и “Родопи” са изкуствено създадени и са ни притиснали като с клещи. Ние се задушаваме икономически, а и не само.
Пловдив е най-гъсто населената община в България - над 3400 души/кв. км има. А в София са 1300 души/кв. км. Въпросът за разширението трябва да се вземе на държавно ниво. Никой няма да отнема правото на хората от “Родопи” и “Марица” да избират своя кмет - те просто ще станат райони.
- При толкова проблеми в града защо сте се устремили и към лидерския пост на ВМРО?
- Много мислих, преди да се реша. ВМРО е в много тежко състояние - от няколко години ние седим на един процент успеваемост на изборите. Обидно е. Моята амбиция е да изправя ВМРО на крака и след 2 г. на местните избори да имаме добър резултат. Смехотворно е да имаме само трима кметове. Аз ще работя в екип, а не сам. Това е едно от най-силните ми качества. Няма да местя централата на партията в Пловдив, както ме обвиняват. За Красимир Каракачанов лоша дума няма да кажа. Той е част от историята на ВМРО, председател е близо 15 г. Но идва момент, в който човек трябва да се оттегли. Моето мнение е, че не трябва да има битка във ВМРО. Не мога да приема, че от членска маса 30 000 души тя се е стопила на 6000. Ако не преодолеем проблема, няма да има организация./Труд

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: