От пет години пловдивското семейство Тони и Мариета Тодорови живеят във Ванкувър. Тръгнали да си търсят късмета в странство през 2005 г. Искали по-спокоен и добър живот не само за тях, но и за дъщеря им Мартина, която е вече на 11 години.
Нели АНГЕЛОВА
Мариета не крие, че във Ванкувър първоначалното се почувствали още по-стресирани, отколкото били последните месеци в Пловдив. „Заминахме за Канада, защото имахме приятели, които отдавна живееха там. Най-големият проблем бяха огромните разстояния. Без личен автомобил е почти немислимо да се справиш”, разказва тя.
Няма база за сравнение на стандарта във Ванкувър и Пловдив. Дребният пример, е че нашите полицаи се клатушкат дори в „Лади”, а там патрулките са едва ли не последен модел автомобили. С най-обикновена работа пък може да си покриваш разходите, без да се притесняваш, че не можеш да си платиш тока. Затова и семейство Тодорови намират хората в Канада за „по-спокинг”. Освен това канадците били склонни да помагат и обичали да подават ръка на емигрантите. Шофьорската етика, пешеходци, които не шарят по платната, и чисти улици са останалите доводи на Тодорови да изберат Ванкувър пред родния Пловдив. Има паркове, където можеш да си запалиш барбекюто по всяко време и да не ти пука, стига да пазиш чисто, разказват те.
Във Ванкувър нашенци имало много - лекари, спортисти, хора на изкуството. Мариета от своя страна е инженер, завършила е Техническия университет в Пловдив, но дипломата й в Канада почти е без стойност. За да практикува професията си, тя трябва да получи лиценз в Канада. Трябва да е член на асоциацията на инженерите, ако иска и в Канада да работи като такъв и да получава добра заплата. Процедурата се оказа тромава и бавна, но вече е на последен етап да стане канадски инженер. Работодателите нямали някакви грандомански изисквания. Важното било да се спазват законите, да работиш и да не лъжеш, защото никой нямало да те търпи да му шикалкавят. В момента Мариета е безработна, обяснява съкращението си с „намаляване обема на работа”, тъй като финансовата криза е ударила и Канада.
Съпругът й Тони се занимава с възстановителни дейности в къщи и офиси. „Къщите тук са предимно дървени и с мокет. Например, ако на някой му се наводни мазето, а това често се случва заради дъждовете, след като се изпомпа водата, ние отиваме със специални машини, за да оправим поразиите, иначе всичко мухлясва и не може да се живее”, обяснява заниманията си Тони.
Къщата на пловдивското семейство във Ванкувър се намира до океана, през зимата и пролетта валяло много, а температурите са около 5 градуса. Заради тези почти непрестанни валежи Ванкувър не бил сред предпочитаните градове в Канада. „Но пък лятото компенсира. До океана сме и всеки ден можем да се къпем – нито горещо, нито студено е. Февруари пък ходим по къс ръкав”, казва Тони.
Голяма радост за дъщеря им Мартина са дивите животни, които се срещат в самия град. Имат си миещи мечки, пуми, скунксове, катерици, понякога мечки и сърни. „Имаме български магазин, от който си купуваме лютеница и зеле”, доволни са те. Българското сирене се оказало доста популярно в Канада и можело да се купи почти навсякъде. Тони и Мариета отбелязват, че във Ванкувър да се храниш извън вкъщи излизало доста изгодно: „Повечето предпочитат да вечерят в ресторант. А сушито тук е най-евтино в цял свят, поне веднъж в седмицата задължително хапваме от него”.
Според Тодорови България все така не можела да се оправи, защото управляващите първо гледали как да откраднат, а едва тогава мислели какво може да се направи за страната. Поради тази причина семейството отхвърля възможността да се върне в родината си. „Все още имаме къща в Пловдив, но дъщеря ни не иска и да чуе за връщане в България за постоянно. Тук си създаде приятелства, ходи на йога, рисуване и плуване”, коментира майката. Във Ванкувър пловдивчаните не били рядкост, но повечето българи били от Варна и Бургас. Те са си направили група и форум в интернет.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: