Никога не съм разбирала страстта на ловеца, който убива за удоволствие. Никога няма да повярвам, че е възможно да изпиташ тръпка, когато се прицелваш от засада срещу елен или сърна. Дори и срещу глиган да е. Никога няма да проумея как можеш след това да надникнеш в очите на мъртвото животно и да понесеш стаения в тях ужас и упрек?!
Венелина ПОПОВА
Президентът ми помогна да вникна в дълбочината на срамния за човека акт, наречен лов. Защото това, което разигра в приемната си на “Дондуков” 2 Георги Първанов твърде напомня на ловна сцена, в която ловецът отстрелва нищо неподозиращия дивеч. Няма нужда човек да е с особено въображение, за да може да си я представи, докато чете стенограмата и особено, ако е видял от ТВ репортажи изражението на жертвата при влизането и излизането й от Високите порти. Представям си задоволството на държавния ни глава, неговото и на съветниците му, изпълнили в случая една не много приятна роля в ловното преследване… Представим си известна снимка на Георги Първанов в триумфираща поза до прострелян в краката му вълк. Макар че трудно мога да привидя в Симеон Дянков природата на въпросния ловен трофей. Полят с шампанско след успешния отстрел. И с победните викове “Yes” на някои от свитата му.
Мога да разбера удоволствието на древните философи от изтънчените словесни диспути, в които са прекарвали часове, а понякога и цели нощи с помощта на доброто вино. Бих могла да разбера щастието на победителя в рицарски турнир. Опитвам се да разбирам “безсмислието” на пролятата кръв в един дуел между аристократи.
Но не мога да разбера какво може да те направи да се усещаш горд, още по-малко победител, когато се изправяш срещу един незащитен в своята откритост и ясни намерения човек? Приел при това да преглътне своето (мъжко) его и да принесе гордостта си в жертва на дипломацията и тъй наречените добри отношения между институциите. В това прозира някаква жестокост, гарнирана с неразбираемата за мен наслада на ловеца.
До импийчмънт на президента едва ли ще се стигне. Важен е скандалът, който ще съпровожда този сюжет още седмици, скандалът, заемащ централно място в матрицата на медиите. И в матричното ни обществено съзнание, уви.
Дали президент ще остане Георги Първанов или мястото му ще заеме неговото вице (и апологет) о.з.генералът Ангел Марин също не е толкова важно. По-малко от две години преди края на втория си мандат държавният ни глава има позицията на институцията, но не му достига морален, идеен и интелектуален ресурс да предлага политики, които да обединяват нацията. Затова, каквото и да каже, гласът му стига до един твърде ограничен - като състав и възраст аудитория. А ехото мълчи. Отдавна…
Най-важното, което ще остане от този скандал, е едно смътно чувство за срам. И за нещо недодялано. Все това чувство, което ни кара да се червим пред чужденците и да навеждаме сервилно глави. Докога?/Vsekiden

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: