Даниела Ефремова е популярна като духовен учител. Много нейни пациенти целуват ръцете й в знак на благодарност, в което се убеди лично и репортерът на “ШОУ”. Иначе дамата изглежда твърде хард – не цепи басма никому и понякога изрича смело неща, които звучат стряскащо.

- Даниела, казваш, че българите сме избрани. У нас какво предстои?
- Много искам разговор насаме с Бойко Борисов точно по този въпрос. Много имам да му кажа, че ще стане президент, това е предопределено. Но ще има и опит да го убият. Неуспешен, слава Богу. В личен план и съпруга му предстои да има – законна, брак ще сключи. Няма да е Цветелина, но е не по-малко популярна от нея. Не е редно да й казвам името, понеже за момента и Бойко хабер си няма, че тя ще му става жена.
- Ще има ли нов месия?
- Има го вече, но не е настъпил моментът да бъде разкрито името му. Не е мъж, а е жена. И е българка!
- Ти се славиш с това, че ходиш по врачки, за които си чувала, че са измамнички и жестоко се разправяш с тях...
- Така е. Отивам и искам да ми гледат. Плащам си дори. Ама после, да не са ми насреща! На две-три директно им забраних да гледат и ги заплаших, че ако разбера, че взимат пари от хората, на мира няма да ги оставя. Сигурно за луда ме мислят - чак очите ми искрят, като ги хокам. Една от тях е Радка Батанова. И други има. Стамен Стаменов (б. а. - бивш шеф на фондация “ Феномени”) ми взе 700 долара за фалшива диплома. Ама, който е взел от мен пари чрез измама, добро не вижда с тях.
- Ти самата не взимаш ли пари?
- Три години не взимах нито стотинка. И така задлъжнях, че с рев попитах ония Горе какво да правя – как да се издържам?! Разрешиха ми да взимам толкова, колкото ще изпише лявата ми ръка. Ако изпише един лев – един лев взимам, ако изпише 72 – точно 72 взимам, и нито стотинка повече. Има случаи, в които ми казват да не взимам пари. Стриктно спазвам всичко, защото ме е страх да не си изгубя дарбата. На Вера Кочовска й я отнеха. А беше голям талант...
- Защо й я отнеха, според теб?
- Питала съм и ми бе отговорено, че е нямала право да разкрива тайни на военните. Веднъж и на мен ми се яви една сложна формула, която пак с лявата ръка изписах. Нещо толкова сложно беше, че нищо не разбирах. Занесох я на учителката по математика на дъщеря ми, а тя ми вика: “Ти бомба ли ще правиш?!”. Като чух това – скъсах листчето тутакси и се прекръстих. Понякога ни се пращат нарочни изпитания, за да ни проверят – как ще реагираме. На непрестанен изпит е всеки от нас, но надарените – най-много. Да носиш дарбата е тежко бреме. Всичко правиш в името на хората, а за себе си – нищо не можеш да направиш.
- Даниела, твърде рязка ставаш понякога...
- Това не зависи от мен. Във всеки човек с моята дарба действат две противоположни сили. Понякога и тия Отгоре се изнервят от човешката лошотия и аз ставам проводник на този гняв. Крещя и навиквам по начин, който може и да отблъсне, но винаги има причина за това. Това беше и причината да се разделя с бившия си мъж, с когото и до днес сме приятели, но като семейство не се задържахме.
- Защо не можеш да променяш собствената си съдба?
- Защото пътят ми е предначертан Отгоре – нямам право да му се съпротивлявам. Например, не харесвам сегашния си външен вид – напълняването, но знам, че така трябва. Прекараха ме “през потопа”, за да напълнят клетките ми с вода. И затова, плащайки тази голяма жертва за хората, се дразня от такива, дето се подиграват на дебелите. А няма добър ясновидец и лечител, който да не стане дебел. Има причина за това. А и друго: от хорските проблеми не всеки от нас има време да се прочиства от отрицателните натрупвания и така поглъща не само мръсотията, ами се подува от нея.
- От много гадатели знам, че умеят да помагат на хората, а не са постигали лично щастие в живота си...
- Бях щастлива с втория си мъж, който почина много млад. Много се обичахме. Винаги плача за него. Защото такава любов се случва веднъж на милион хора. По нова време работех като телефонистка. Почнах да говоря много високо и припряно. А и по темперамент съм си такава. Тъй че, представям си каква фурия съм била, като се настървих на докторите в “Пирогов”, че не го лекуват добре. Майка ми после ми разказа какво съм ги правела и как съм крещяла. Ама как да не крещиш?! Знаеш ли как ми съобщиха за смъртта му: “Оня от 8-а стая?! Ами, той умря!...” Ревала съм от болка и безсилие като див звяр по коридорите. Не можех да простя, че ми се отнема най-милият човек!
Мисля, че беше и единственият мъж в живота ми, който истински ме е обичал. Като е предчувствал края си, ме повика в болницата да му дам прошка. Формално му казах, че му я давам, а вътрешно не знаех защо иска това така настоятелно. Накара ме да му обещая, че пак ще се омъжа – че няма да оставам сама. И знаеш ли какво?! Той ми описа следващия ми съпруг – точно описание му направи. Сякаш сам бе избрал човека, който ще бъде и най-добър баща на дъщеря ни. Така и стана. Другата смърт, която не мога да прежаля и до днес, е смъртта на сестра ми. Беше лекарка – човек на науката, и не искаше даже и да чуе, че аз, родната й сестра, мога да я излекувам.
Промиха й мозъка в църквата на Бакалов и съвсем взе да не ми вярва. Смееше се, като й говорех, че лекарите не са наясно с някои болести, за които смятат, че всичко знаят. Примерно за язвата – че се образува от един бацил. В тялото ни бъкат такива малки “злини”, които могат да бъдат прогонени оттам и никога да не се разболява човек. Но сестра ми не ми повярва до края си – умираше и пак не ми повярва...
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА, в. "Шоу"

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: