Съвместната постановка на трите куклени театри на Пловдив, Бургас и Стара Загора „Едип. Празникът на ослепяването” е определена от критиката като събитие за българската сцена. Директорът на пловдивдските кукленици Виктор Бойчев разказва за спектакъла пред “Plovdivmedia”.
Хари НИГОХОСЯН сн: Лили ПЕТРОВА
- Как възникна идеята за този спектакъл?
- На фестивала „Златния делфин” във Варна преди две години по моя препоръка се игра „Вий” на режисьора Руслан Кудашов от Болшой театър кукол от Санкт Петербург. Беше изключително експресивен спектакъл. Директорът на Старозагорския куклен театър Дарин Петков предложи и ние да направим нещо подобно с този режисьор. Идеята му беше да е трагедия на Шекспир, но аз настоях за „Едип цар”. Досега куклен театър не се е ангажирал с антични теми, като изключим някои вметки на Теди Москов в началото на работата му в „Ла Страда”. Договорихме се с режисьора, но малко след това ситуацията се промени - започна кризата. Решихме, че няма да можем да издържим и дори мислехме да се откажем. Но на 12 май Стефан Данаилов ни събра в Министерството на културата и започна да ни обяснява колко са зле нещата. Използвах случая да вкарам при него колегата от Стара Загора. Обяснихме му какъв е замисълът ни. Докато повтаряше „Няма, не може”, министър Данаилов заговори друго: „Чакай, да видим какво може да се направи...”
- Как се преборихте с текста на Софокъл?
- Оригиналният вариант е много архаичен като текст. Когато получихме сценария, видяхме, че е изключително съвременен като визия и аз си отдъхнах. Преди това актьорите непрекъснато ме притесняваха: „Какво има в този „Едип цар”?” Започнахме репетиции на две сцени, основно в Пловдив. Колегите от другите градове бяха настанени на хотел, а някои нощуваха направо в театъра. Имахме 40-дневни репетиции по 10 часа на ден. Такива запалени артисти не съм виждал от много време! Най-интересното е, че от трите театъра станахме толкова близки, че взаимоотношенията им надхвърлиха колегиалността. Сприятелихме се.
- „Едип” не е за типичен куклен театър...
- Спектакълът излиза от рамките на това определение. Бих го нарекъл „драматичен театър с кукли”. В него се появяват две почти триметрови кукли на Едип и Йокаста. Те се вписват в карнавалната среда, която представя трудния път, изминат през всичките 20 години от победата над Сфинкса. В края на спектакъла се разбира, че Сфинксът е винаги един и същ и играта е една и съща. Това е една метафора на Злото.
- Спектакълът се радва на голям успех...
- Да, но икономически не е печеливш. Този вид театър изисква други финансови възможности. Нашите три театъра успяха да го произведат, но им е трудно и да го продадат. Въпреки всичко, изиграхме 20 представления. Вече имаме покана да го играем и на един фестивал в полския град Торун. Но за пътуване до там ще ни трябват 4-5 хиляди евро само за транспорт.... Н
- Вписва се ли „Едип. Празникът на ослепяването” в „Черната кутия”?
- Това е фестивал с изключителн интересна програма, доста различна по международния характер на трупите, които участват в нея. Включително и с качественото българско присъствие. Радвам се, че Недялко Славов дойде при мен с предложението да направим този фестивал на наша сцена. Двата фестивала – „Черната кутия” и „Двама са малко, трима са много” по някакъв начин се допълват. С тях и с други подобни прояви улица „Хр. Г. Данов” може да се превърне в пловдивския Бродуей.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: