Нещо средно между приключенски филм на „Дискавъри чанъл” и екстремен моторен спорт за тежки джипове от клас Off road е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора, край Старосел. Древната резиденция на тракийските владели е на 1200 м надморска височина. Тя е сочена като бъдещия Перперикон, който ще бъде не по-малко атрактивен и от неговия събрат Татул.
Засега проучването на единствения запазен надземен тракийски храм, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел чак до Чирпан и Хасково, е още съвсем в началото си. Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу. Заради недостъпността си то е оцеляло от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г.пр.н.е.) и Терес II (351-347 г.пр.н.е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.
Отправният пункт за превземането на българския Мачу Пикчу е Хисар. Импровизираният моторизиран керван от 8 джипа се предвожда от зам.-кмета на Хисар инж. Пенка Ганева, кмета на Старосел Иван Жутев, горския и шефката на поземлената комисия. Останалите организатори на събитието са НИМ и главният спонсор „Мото-Пфое”.
За два часа и половина изминаваме двайсетина километра, често пътуваме с наклон 45 градуса, пропадаме в кални участъци, прескачаме големи бабуни и едри коренища. Оценяваме самоотвержеността на археолозите, които всеки ден изминават километър до близката хижа, в която няма дори ток. В древността са стигали дотук на коне. В края на просеката се открива великолепна гледка – на ръба на стръмен скат е кацнала бяла крепост, която е била част от древен град на траките, разказва д-р Иван Христов. „Засега името му е неизвестно, но той поразява с мащабите и начина на градеж”, допълва го Гаврил Лазов, заместник на експедицията.
Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище за боговете. Заради това одриските царе са строели резиденции на високи и трудно достъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра, от които досега са разкрити 2 метра. Тя няма аналог у нас с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато тук имаме самобитна тракийска архитектура
Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
Екипът на д-р Иван Христов печели тази година първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г. До този момент са разкрити югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Те показват, че резиденцията се е простирала на площ около 4,5 м, която в основната си част има провоъгълна форма. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров.
Засега разкопките приключват на 2 август, но големият въпрос е какво ще стане по-нататък с този огромен обект. „За да се разкрие изцяло, са необходими средства от европейски фондове - категоричен е Иван Христов.- Ние имаме амбицията да го реставрираме, а не да го консервираме. И да доведем любителите на древната история до крепостта, т.е. да го приобщим, а не да остане той изолиран и известен само на тесен кръг от специалисти.” Община Хисар е готова в бюджета за следващата година да заложи перо за изграждане на път до Кози грамади, увери ни зам.-кметът Пенка Ганева. Но остава открит въпросът как ще бъде охраняван този ценен обект, защото след туристите с металотърсачи и кирки ще нахлуят иманярите и тогава от него няма да остане камък върху камък./Монитор

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: