Танцьори, музиканти и певци от седем държави превърнаха Главната в най-голямата сцена на България във вторник вечерта. За радост на пловдивчани, макар и с един ден закъснение заради поройния дъжд, 17-ият Международен фолклорен фестивал все пак стартира. Започна с пъстро шествие от „Дом Левски”, водено от групата кукери на символичните домакини на феста – ансамбъл „Тракия” Маскираните мъже подрънкваха с чанове и гонеха с огромни железни маши младите жени. Щипеха наред, де която сварят.
Хари

PlovdivMedia - Маскирани мъже гонеха млади жени по Главната

НИГОХОСЯН
сн: Лили ПЕТРОВА
„Гоним злите сили, оправдаха се похотливите сатири. Около тях с гегите си се навъртаха чобани, решили ни в клин, ни в ръкав, да честват Гергьовден насред юли. Липсваше им, обаче печеното агнето, за да замирише на чеверме. След нашенци ситнеха беларусците. Явно и на тях кризата им се е отразила, защото бяха съкратили оркестъра си до жената-оркестър Люба. Мощна като матрьошка тя огласяше Главната със своя баян и пееше частушки: „Дайте чаю, дайте чаю...” Никой не се сети да й сипе едно чайче.
Малко по-назад португалците пристъпваха босички със своите обувки-сабо. Не че, заради кризата нямат пари за чорапи. Просто съставът им пресъздава традициите, свързани с производството на океанска сол. Колкото и да си суетен, няма да влезеш в морето по калцуни....
Млади и стари португалки показаха, че могат да скрият топката и на Роналдо в...играта с глава. Въртяха на Главната пируети с кошници сол на темето. Нямаше производствени аварии и стоката стигна невредима до Копчетата пред общината. Явно португалките от край време са тертиплийки, защото под кошовете предвидливо бяха си сложили меки възглавнички, да не им останат цицини от тежкия труд край брега.
Молдовците заситниха пред Джумаята бързо нашенско хоро. Не може да е друго защото това са си...гагаузки българи.
Сърбите също не им отстъпваха в стъпките, сякаш за да докажат, че тук на Балканите наши-ваши няма – всички рипаме на едно и също хоро.
Грузинците я караха по кавказки – с мечове. Не за шашлик, а истински, бойни. Докато момичетата пристъпваха на пръсти и сякаш преброяваха паветата пред Джумаята, момчетата отласиха площада със звън на метал. „Грузинците живеят в планините и отглеждат животни”, обясняваше вещо английска туристка на своята приятелка. Явно танцът със саби им се стори доста войнствен и малко див.
Танцьорките от Беларусия изгреждаха много по-европейски с киприте си носии с дантели и бродерии. На ръце обаче носеха престилки, досущ с нашенска бродерия. Със сигурност и това е част от премяната им, едва ли са ги закупили в съседните магазинчета за сувенири... В свободните си ръце пък развяваха беларуски знаменца.
Сърбите не играеха толкова на дребно – огромните им флагове почти замитаха Главната. Табелата с надпис „Сърбия” им вършеше добра работа, защото с носиите си можеха лесно да минат за нашенски шопи.
Големи групи чужденци зяпаха с отворени очи неочакваното шоу и щракаха с апарати. Нашенски кукер изкара акъла на младо момиче пред бинго „Балкан”. „Късметлийката” изпищя, когато я защипаха с маша, скри се в тълпата и взе да си плюе в пазвата против уроки.
Можеше да си бае и с малко сол – португалците с готовност черпеха от нея. Явно много се гордеят с мерудията си, защото са помъкнали цели кила от другия край на Европа. Почерпиха и репортера на “Plovdivmedia” с щипка антлантическа мерудия.
Всички състави завихриха пъстро шоу на сцената пред Общината. Докато чакаха реда си, украинците загряваха с шпагати. В анцуг това може да е лесно, но в обемисти шалвари сигурно не е проста работа. „Ансамбълът ни е създаден преди 20 години, разказа балетмайсторът им Карина Островская. – Изпълняваме украински танци - казачок и гопак. „ Танцов театър „Заповет” е съставен от студенти от Академията за култура в Харков. Украинците гледаха с респект танцуващите на сцената нашенци от ансамбъл „Тракия”: „Това са професионалисти”, възхищаваха се сънародниците на Тарас Булба. Те също са професионалисти и са обиколили с танци половината свят. Директор им е Борис Колмогузенко, народен артист на Украйна, професор и академик. Въпреки многобройните му титли танцьорите са го оставили у дома. Украинците танцуваха под звуците на два баяна. Владимир Шинкаренко свири от 25 години, а колегата му Александър- от 15. „Пловдив много ми хареса, сподели Владимир. – Центърът ви много наподобява на старата част на Лвов. И българките са много хубави”, намигна музикантът. Негова колежка веднага му направи бележка да си държи езика зад зъбите: „Щом ревнува, значи това, което казвам, е истина”, усмихна се виртуозът на баяна. След това се разписа в тетрадката на Стефчо Автографа.
Запотен и задъхан, ловецът на автографи преследваше плячката си като хрътка: „До тук взех 30 подписа, до края на концерта ще взема още толкова”, разкри той производствения си план за днес. Дано да стои по-далеч от грузинците. Под ръкоплясканията на пловдивската публика, те направиха истинско бойно шоу на сцената. Кръстосаните им саби вдигаха искри и е чудно, че на подиума не бе пролята и капка кръв.
Малко по-късно на Античния театър зам.кметът Ганчо Колаксъзов откри официално фестивала. Пожела на добър път на може би най-обичаното от пловдивчани културно събитие под тепетата. През следващите дни съставите ще гостуват и в ЖР „Тракия”, в Хисар и в село Ясно поле.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: