Грузинските Ромео и Жулиета са врекоха в сряда във вечна вярност пред чудотворната икона на Св. Богородица в Бачковския манастир.
Това са Теа Беридзе и Зураб Сванадзе, които пристигнаха в Пловдив заедно с гостуващия на международния фолклорен фестивал ансамбъл на Батумския университет.
Хари НИГОХОСЯН сн: Лили ПЕТРОВА
„Трупата ни се нарича „Тбети” по името на нашия регион в Аджария, обясни Зураб, който е ръководител на състава. – Основана е преди 55 години. Танцуваме динамични и бойни абхазки, горски и грузински танци.”
Грузинците започват да изреждат инструментите, които имат в своя оркестър : доли, пандури, саламури, чамбури... В Пловдив обаче бяха дошли със „сидури” , казано на нашенски със CD – компактдиск. Заради кризата и недостига на пари, оставили оркестъра си в Батуми. Явно и у тях важи поговорката ,че „музикант къща не храни”....
Вчера сънародниците на Сталин взеха акъла на пловдивчани кръстосвайки мечове по Главната. С тези бойни умения могат да си изкарат хляба във всеки исторически екшън. „Всеки грузинец ляга и става с кинжала, обяснява гордо Зураб. – Ние го наричаме „чоха”. Така ни е научила съдбата ни през веквете. Грузинците непрекъснато са воювали с турците, с кого ли не. Последно се сражавахме с руснаците”.
По време на войната за Южна Осетия, танцьорите от трупата прекратили репетициите си. Обясняват, че не е морално да танцуваш, когато твои сънародници мрат по бойните полета , а страната е потънала в траур. А да не играят, е все едно да ги лишат от сън. „Всяко трето дете в Грузия ходи на уроци по народни танци, обяснява със задоволство Зураб. – Вижте ги тези момчета и момичета ,започнали са още по на 5-6 години. „
Тамуна Цителадзе няма 20 години, а 12 от тях е прекарала на сцената. Споделя, че любимият й танц е „ганаогена”. В Грузия всички танцували на сватба, на рожден ден, по всякакви поводи.
„ На сватбите първият танц на младоженците винаги е народен, обяснява Зураб. - Можеш, не можеш, трябва да играеш, такъв е обичаят. Скоро с Теа също ще танцуваме сватбен танц. Ще поканим на венчавката ни и целия ансамбъл”, казва хореографът, преливащ от щастие. Двамата се запознали в ансамбъла и вече носят годежни халки. През октомври ще минат и под венчило. Днес целият ансамбъл е бил на посещение в Бачковския манастир. Там Теа и Зураб отново са се врекли във вечна вярност пред иконата на Богородица. „Този манастир е изграден от двама братя-грузинци, гордее се Зураб. – По нашенски го наричаме „Петрицонис манастери”. Там монасите ни посрещнаха много добре, подариха ни осветени икони. Един от тях ни покани дори в килията си и ни почерпи с ракия. Радваме се, че ние, част от един православен народ, стъпихме отново на православна земя”.
След като похвали бачковската ракия, Зураб не пропусна да направи реклама на прочутото грузинско вино. Заедно с танците руйната напитка била неотменна част на грузинеца и в миналото , и сега: „Пием и на сватби, и на рожденни дни, и на погребения, обяснява Зураб. - У нас се произвеждат над 50 вида вина. Тези млади момчета също пият здраво, всеки спокойно може да обърне по 2-3 бутилки. Свикнали са, защото в Грузия, когато отидеш на гости, веднага ти сервират вино”.
Може би от съображение за сигурност, гостуващите в Пловдив грузинци носеха в носиите си не истински, а пластмасови патрони. Знаят ли на какво българско вино ще попаднат.... И без това мечовете им създават достатъчно главоболия. Зураб обяснява, че са нужни стотици часове, за да се научиш да въртиш оръжие на сцената, без да нараниш някого или себе си. Движенията трябва да се изработят до съвършенство, за да не се пролее кръв. Въпреки всичко нараняванията били чести. Танцьорите се страхуват и от искрите, които хвърчат от кинжалите им. Ако такава искра попадне в окото, може и да те ослепи.
Три-четири години са необходими и за да се научиш да прелиташ сцената на пръсти. Теа обяснява, че ако не си готов за това, можеш да се осакатиш за цял живот.
Както всички момичета от ансамбъла, и грузинската Жулиета носи на главата си кърпа „мандили”. В стари времена девойките били задължени да покриват изцяло косите си. Може би за това и днес „жена” на грузински е „мандилосани”, т.е. същество с кърпа. Другото, за което грузинците внимават, е по време на танца да не докосват...жените. Това е стара традиция, вярва се, че така мъжете оказват уважение на дамите. Зураб пренебрегва патриархалните порядки и пред очите на репортера ни влюбено целува ръката на своята възлюбена. „Тези порядки вече не важат за съвремието”, намига той. Дано двамата с Теа устискат и да не вземат да се оженят още тук в Пловдив....

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: