„Рендето” на Главната, май, няма да го махат, научи репортер на “Plovdivmedia”. Различни културни институции, културтрегери и архитекти оказвали натиск на кмета Славчо Атанасов да не демонтира водната пластика. През пролетта той обяви, че ще я премести в някой от районите на града, след като в специално допитване преди това 70%” от пловдивчани декларират, че не харесват „пръскалото”.
Нели АНГЕЛОВА
сн: Лили ПЕТРОВА

Ситуацията е много деликатна, призна пред “Plovdivmedia” Славно Атанасов. Напук на данните от проучването, от всевъзможни институции викнали в един глас в защита на водната пластика. Кметът бил заринат с писма от тях. „Дори художниците и литераторите настояват да не я пипам. Посланието на тези писма беше, че в края на краищата, че не всеки разбира от изкуството и аз трябвало да го взема под внимание”, преразказа Славчо Атанасов. Най-силно впечатление му направило становището на виден пловдивски интелектуалец, чието име не разкри. Той направил паралел между „Рендето” и Айфеловата кула в Париж. Нещата, разбира се, били несъпоставими. Но примерът бил абсолютно удачен. Навремето парижани били пред бунт като видели проекта за Айфеловата кула. „Оприличили го на железен пирон, забит в центъра на Париж”, припомня градоначалникът. Кметът на Париж обаче не се съобразил с мнението на мнозинството от гражданите и на своя глава решил строежа да започне. Днес кулата е символ на Париж. „Аз считам, че едва ли нашето „ренде” ще има същата съдба!”, трезв е за какво става дума Славчо Атанасов. Затова още разсъждавал дали да махне почти ръждясалия пловдивски аналог на Айфелова кула.
„Да го махат!, отсича Павел Павлов, който продава сувенири на метри от пръскалото. – То на нищо не прилича - един маркуч и куп ламарини. Само пречи. Хората се чудят как да го заобикалят. Минувачите редовно ме питат какъв е този гроб тука”. Павел обяснява, че това не е „ренде”, а „шмиргел”.
Георги Петков пък настоява „рендето” да иде за старо желязо: „Едно гумно изсраха тук, да си го взимат!”, маха с ръце възрастният пловдивчанин.
Младите приемат пластиката много по-добре. Работещият за рекламата на Операта Борислав Христов не пропусна да се наплиска с вода от „рендето”: Разхлаждащо е, по-добре да не го махат, препоръчва той. – Е, външността му може да се промени, да се вкарат някакви елипси в нея. Сега прилича на ренде Вьорнер.”, сравнява младия мъж и се учудва , че не е първия, който прави такава аналогия.
Водната пластика била не „ренде”, а „флейта”. Това обясни преди време авторът на проекта арх. Димитър Драгнев на специален брифинг за журналисти, който премина като курс за ограмотяване. „Пластиката бе замислена като мощен контраст на хайтек изпълнение с окръжаващия го псевдобарок с олющени фасади. Какво очаквате, да сложа там херувимчета и гълъбчета, които да са в пълен синхрон с тази Главна?! Тези две мембрани образуват по цялата височина от 5.30 метра една „турбина”, в която текат мощни струи във всички посоки, създавайки пръски, оросяващи и пространството около нея”, започна „лекцията” си авторът на творението, което си спечели народното прозвище „рендето”.
Арх. Драгнев обясни, че дефектът бил ефект – той целенасочено бил проектирал пластиката така, че тя да олива плочките на повече от метър около нея. Той го нарича „очаквано периферно намокряне”. „Чувството за досег на пешеходеца до водата е едно приятно преживяване, един хепънинг. Минувачът се чувства вътре в играта. В света – и в Торино, и в Щатите, се правят плочи на пешеходните зони, наситени с дюзи, които изскачат изненадващо и мокрят пешеходците”.
В опита си да отвори очите на репортерите, арх. Драгнев впрегна и митологията. Бил нарекъл водната пластика „Орфеева тръба”: „На това място Орфей е бил разкъсан от вакханките. После са хвърлили тялото му във водите на близката Марица. Тук е останала свирката му с многото дупки”.
Арх. Драгнев обяви за манипулации и спекулации анкетите, според които повечето ни съграждани не харесват тръбата му. „Вие вярвате ли в таласъми? Това са смехории - отсече той. – За ренде могат да говорят само хора, на които въображението им не излиза вън от кухнята. Представете си каква нелепост, да не можеш да оцениш труда на 100 човека! Това е направено с конкурс и е оценено от експерти. Според архитектът Славчо Атанасов не бил прав: „ Не може да го оценява народът! Кой е народът? Стига с тия политически провокации!”.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: