Модата за мебелите и вътрешния дизайн, вдъхновена от стила на Близкия изток започнала да се налага в Европа като водеща през втората половина на 19-ти век и останала широко разпространена чак до 20-те години на 20-ти век.
Едно от нещата, които западното общество най-бързо усвоило бил навикът за пушене и специалното място, което мюсюлманите имали за “извършване на тази дейност”. Арабите изграждали специален кът в дома си, застлан с характерните за тях турски черги, на които сядали и кръстосвали крака, за да се насладят на наргилето си. Първоначално в домовете на джентълмените, после в мъжките клубове и накрая във всички кафенета и ресторанти се обособили места за пушене.
Като цяло, в началото арабският стил може и да се е свързвал най-вече с цигарите и наргилето, но по-фундаментално значение придобил в последствие като начин на декорация, свързан с носталгията по екзотиката на Ориента. Такъв дизайн се изразявал в отделни елементи и идеи типични за мюсюлманския свят, свързани с разпуснатия и охолен начин на живот на шейховете.
Ориенталският стил имал много допирни точки с някои от характеристиките на Ренесансовия. Дори и да не се наложил като цялостен стил на обзавеждане, много от домовете в Европа имали собствен кът с черги и възглавници по пода, дивани и малки ниски маси с арабски орнаменти. Разпространени били също и аковидните врати, наподобяващи формата на покривите на сградите от Близкия изток, както и палмите, засадени в огромни саксии. А едни от големите наследства на Изтока в интериорния дизайн са табуретката и килимите.
Арабският стил се характеризира с меки и пухкави материали, като текстилът доминира над всичко друго, което се използва в интериора. Разноцветните тонове и шарените десени внасящи свежест в пустинната атмосфера бързо се възприели и в интериорното обзавеждане.
Мебелите обикновено са дървени и със специфичен дизайн. Орнаментирани са с характерните за Ориента флорални мотиви, а най-популярното цвете е розата. Повечето резбовани елементи са изработени с такава прицизност, че наподобяват дантела. Характерно е това, че мебелите са ниски, твърди и покрити с везани покривки или подвижни възглавнички.
Един добър начин да постигнете желаната декорация е да обърнете внимание на стените. Когато закачате картина на стената, опитайте се да я позиционирате така, че да е на нивото на очите. Много хора правят грешката да повдигат твърде много нивото на картините, което ги прави трудни за възприемане. Рамкирайте с богати лакирани рамки парчета коприна, изрисувани в характерния стил или в най-лошия случай репродукции от съответния период. Нека стените да бъдат бели - варосаните стени са характерни за Ориента. Можете да използвате и богато орнаментирани ярки тапети с източни мотиви, но те ще утежнят излищно интериора.
Декоративни възглавници можете да срещнете на всяко място в типичния ориенталски стил и кухнята или банята не правят изключение. За да приобщите тези елементи по най-правилния начин към съвременния интериор ги подредете върху твърди дървени столове, на таблата на леглото или директно на пода, около ниска масичка. Ръчно рисувани копринени възглавнички можете да сложите и на стилажите в банята, стига помещението да е достатъчно сухо за целта.
Ръчно рисуваната керамика е много характерна за византийците. Все още съществуват грънчарски работилници, в които се изработват такива образци с невероятно висока пазарна стойност. Но ако става въпрос само за един или два предмета, а не за пълни сервизи, те могат да се купят на сравнително добра цена и да се включат успешно в декорацията на интериора. Най-типичните образци са бели с изящни флорални мотиви в “турско” синьо. Много характерни са и керамичните плочки със същите мотиви, можете да си ги купите и да ги използвате като фриз в кухнята или на друго подходящо място.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: