Пловдивчанинът Иван Железаров постави световен рекорд по престой под вода – 50 часа. Той е на 27 години, двайсет от тях не е свалял неопрена от гърба си. Може би е съвпадение, но точно на 27 август Иван се гмурна в Черно море, за да стане поредният българин, поставил световен рекорд.
Хари НИГОХОСЯН сн: автора
- Как реши да поставиш този рекорд?
- Прочетох за предишния рекорд от 48 часа и 9 минути. Поставил го е англичанинът Уил Гудман, който живее в Индонезия. Тази година нашата Национална Асоциация на подводните инструктори навършва 50 години и реших, че ще е хубаво да отбележа този юбилей с 50-часов престой под водата. Говорих за това с колегите си през януари и те ме подкрепиха. Така на 27 и 28 август престоях под водата. Събитието бе грандиозно. За първи път съм толкова време под вода, до тогава бях престоявал по 7-8 часа за тестване на оборудване. Потопих се в залива пред нашия клуб „Марина” в Китен.
- Кой беше най-големият проблем, с който се сблъска?
- Хипотермията. Там долу си кореспондирахме като си пишехме на една табличка. Аз написах върху нея „Хипотермията е „голям човек”!” Температурата на водата бе 27 градуса. Бях със сух неопрен, а ръцете и главата ми не бяха покрити. Беше ми много студено. Втората вечер преживях критични мигове, но ги преодолях.
- С какво се хранеше през тези 50 часа?
- С течна храна – глюкоза, чай, вода.. Долу не може да се пие алкохол или кафе. Пък и не желаех да приемам неща, с които не сме експериментирали. Трудно беше и със спането. Всъщност не съм спал истински, само подремвах за минути, под надзора на колегите, които ме наблюдаваха. Във водата на смени ми правеха компания десет човека, още 7-8 бяха горе на брега. Отвън ме снабдяваха и с чист китенски въздух. Искаше ми се да е пловдивски, но нямаше как да го пренеса там...
- Вероятно тези 50 часа са се точели за тебе като дни...
- Долу играехме шах, правехме тестове. Имахме идеята да се снабдим със специален водоустойчив джиесем, за да могат хората да разговарят с мен под водата, но така и не успяхме да намерим спонсори – такива телефони струват близо 2 500 долара.
- А как регистрирахте рекорда?
- Това не е рекорд на „Гинес”, а на Световната Академия на рекордите. Вече сме задействали процедурата, те проучват рекорда и до десетина дни вече ще съм официален световен рекордьор. Наградата е само един сертификат, но за мен по-важна е моралната подкрепа, която получих от стотици хора в Интернет. Успях да докажа, че човешките възможности са неограничени. Пък и още един българин стана световен рекрдьор...
- Каква беше първата ти мисъл, когато излезе от водата?
.- Да спя! Горе веднага ме поеха на ръце, макар да се чувствах добре. Те обаче решиха да ме придържат. Хапнах картофено пюре и спах непробудно 11 часа.
- Близките ти как приеха идеята за рекорда?
- Имах пълната им подкрепа. Баща ми Румен Железаров е водолазен инструктор, той следеше нещата горе. Брат ми също беше в екипа, а майка ми ме подкрепяше от Пловдив. Почти през цялото време от брега се вълнуваше и моята приятелка Теодора. С нея през януари очакваме дете. Взех й подарък от дъното – черупка от мида-перла. Тези миди вече са изчезнали от Черно море, но сигурно сте ги виждали на емблемата на „Шел”.
- Не сте ли замислили подводна сватба?
- Още не мислим за това. А иначе в клуба вече сме правили такава подводна венчавка – оженихме Антоанета и Александър под водата. Венча ги не свещеник, а Нептун с тризъбеца си. Правим си и подводни рожденни дни, на които се черпим с шоколадови бонбони и шампанско. Поднасяме си водоустойчиви подаръци. Под водата е един друг свят. За съжаление в последните години и морето се променя. Забелязваме промени в температурата на водата, във видимостта й и дори в цвета. Нашето море е уникално, но прекаленото застрояване на брега не му се отразява добре.
- Какво ти предстои от тук нататък?
- Засега ми е трудно да чертая планове – та аз излязох от водата само преди 100 часа! Но сме запланували през ноември да отидем в Малайзия и да се гмуркаме край остров Сипадан – едно от най-прекрасните места за водолазен спорт. А после ще си стоя тук в Пловдив и ще чакам голямото събитие през януари – раждането на детето ни. До тогава ще продължа да водя водолазни курсове в Китен.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: