“Не мога да повярвам, че държавата ще плаща за човек, утрепал няколко души, без да му мигне окото! И в Европа ли няма справедливост?! Защо съдиите в Страсбург не изслушаха зачернените близки на жертвите на Коматевската банда? ”. Така говори 71-годишният Георги Гочев от Пловдив, бивш полицай от следствения арест. Той е полусляп. Не вижда с лявото око, което загубил преди 14 години, когато се опитал да спре бягството от килията на Христо Бекирски, тартора на прочутата Коматевска банда.
Престъпната група, ръководена от 24-годишния студент по българска филология Христо Бекирски е разбита през май 1996 г. след поредица от обири и убийства на сарафи в Пловдив. Арестувани са четиримата съратници на Бекирски. Той отрича да е замесен в разстрелите и грабежите. На 6 септември 1996 г. прави опит да избяга от ареста в момента, когато надзирателите раздавали в килиите храната. Няколко полицаи го погват, но той успява да рани двама от тях. С подострена дървена лъжица бърка в лявото око на Георги Гочев и удря в носа Сребрин Георгиев. Колегите им все пак успяват да го спрат, Бекирски се съпротивлява. При схватката по стълбите той получава травми по тялото и главата. Откаран е в болница, където издъхва два дни по-късно от “остра сърдечна недостатъчност.” Близките на Бекирски завеждат дело за полицейско насилие срещу България в Европейския съд в Страсбург. На 2 септември т.г. евромагистратите осъждат нашата държава да им изплати 80 000 евро обезщетение заради “нарушения на правото на живот и на забраната за изтезание и нечовешко и унизително третиране”. Присъдени са още 1000 евро разноски по делото, които трябва да се платят на роднините на убиеца от хазната. От друга страна, досега полуслепият полицай Гочев не е получил нито лев помощ от държавата, нито пък близките на жертвите - кръвнина. “Няма справедливост”, казва Йозо Делипетров, баща на един от убитите - 21-годишния Красимир от Раковски. Той водил дело срещу фамилия Бекирски за кръвнина в окръжния съд, но загубил. “Мен ме осъдиха да платя 260 лева разноски по делото. Аз не се разправям вече. Безсилен съм пред липсата на правосъдие. Държавата не мисли за жертвите на престъпления”, плаче Йозо Делипетров./Труд, със съкращение

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: