Пловдивчанин не може да влезе в книгата на „Гинес”...защото е единствен. От храма на Кришна са му дали името Маестро Бхагаван, а той посреща всеки с поздрав „Харе Кришна! Харе, Харе!” Екзотичното му облекло шокира от пръв поглед, особено ярко зелената папионка на разтегнат ластик.
Христо НИКОЛОВ
Сн.: Лили ПЕТРОВА
Мнозина не биха го взели на сериозно, докато Маестро Бхагаван не вземе в ръце своето гъдулино. С това е и уникален в целия свят – единственият изпълнител на подобен музикален инструмент. Сам го е създал като е комбинирал дъно на гъдулка, а горната част е като на цигулка. Грифът също е гъдуларски – с три струни и 10 подгласници. Паганини може да е свирил и на една струна, но пък Маестро Бхагаван днес взима акъла на всички като бродира най-трудните парчета на италианеца – „Кампанела” и „Капричио №24” на нещо като полугъдулка. „Това е 10 пъти по-трудно, отколкото да го изпълниш на цигулка, - гордее се виртуозът. – Свиря на гъдулино не само класика, но и фолклор, евъргрийни. Правя такива аранжименти, че и най-леката пиеса изведнъж става виртуозна. В момента аранжирам парчета на Джон Маклафлин за гъдулино.”
Маестро Бхагаван разказва как преди години занесъл на своя познат лютиер  Велтмайстер Рангелариус парче дърво от черница. Когато засвирил на единствения по рода си инструмент в света, председателят на фондация „Феномени” Стамен Стаменов го предложил за Книгата на Гинес. Британците отговорили, че няма с кого да сравнят пловдивчанина, за да кажат, че е най-добрият в света изпълнител на гъдулино. Тогава Стамен Стаменов за утешение официално го признал за световен феномен:
„-От ООН ме обявиха за уникален музикант, - гордее се Маестро Бхагаван. – От столетия никой досега не е създавал съвсем нов инструмент. Свирил съм много пъти с Теодосий Спасов. Преди години ме поканиха и за солист на Пловдивската филхармония. Когато започнах да свиря Паганини, диригентът Пламен Първанов захвърли палката и се хвана за главата! Много големи музиканти изпадат в транс, когато им свиря.”
В момента виртуозът на гъдулиното е на 56 години. В младежките си години е свирил на почти всичко – клавишни инструменти, ударни, китара, цигулка. „В Германия съм свирил по баровете, хората ме слушаха и после искаха да ме прегръщат. В Тайланд ме посрещнаха като уникален музикант. Там свирих в хотел „Tawana Ramadа”. Показахаме и по телевизията. Веднъж свирих и пред посланици от цял свят. Изкарах им „Чучулигата” в бясно темпо и те направо полудяха. На един фестивал изпълних „Злато моме” в стил „Бетовен”. Всички направо левитираха от възторг! В САЩ един американец ме помоли да изсвиря нещо за всички българи в Америка. Изкарах му едно тракийско хоро, а той започна да ми предлага куп пари, за да купи гъдулиното. Даваше ми долари за един нов автомобил, но аз отказах. Не го давам за нищо на света, без инструмент не мога да свиря. Свирих дори и с Били Кобъм, когато направи джем сешън тук в „Петното”. Често ми звънят българи от Америка искат да им изсвиря нещо по телефона. При мене има не само музика, но и купон”.
Слави Трифонов се втрешил, когато видял как пръстите му шарят по грифа на гъдулиното.
Пловдивският виртуоз си има и титла дадена му от Индия: Гъдулино Ананда Махарадж – Блажен цар на гъдулиното.
„Харе, Харе!”, поздравява той репортера ни и се качва на своето возило. Уникалният световен музикант няма мерцедес като на чалга-певица. За това скромно яхва своя велосипед и отпрашва към неговия си странен свят, където царуват само музиката и Кришна.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: