Ако преди месеци кризата беше финансова, сега вече можем да кажем, че тя е икономическа.Това е мнението на д-р инж. Цветелин Десев, гл. асистент в УХТ- Пловдив, който, въпреки, че не е финансов експерт, следи развитието на кризата и на борсовия пазар.
Това, което ми привлече вниманието към борсите и изобщо към търговията с финансови инструменти е, че на Запад и САЩ ,минимум 60 % от спестяванията на хората не са в банкови депозити, а в различни видове финансови инструменти. За съжаление в България не е така, само 5-7 на сто от спестяванията на българите са инвестирани в ценни книжа и други схеми. Все още при нас основното е парите ни да бъдат в банките, въпреки, че този вид депозит не е най- подходящият, за да накара парите да работят за вложителя. Не случайно при американците много силно са развити борсите. И нещото, което най- много уважавам в американците, е че са много прагматични.
Точно този прагматизъм ги кара да инвестират парите така, че те да работят за тях, а не да са на банков депозит. Ясно, обаче е, че това също е съпътствано с риск, било то в краткосрочен, било в дългосрочен план да загубиш, в същото време и възможността да спечелиш също е пропорционална на риска. От тази гледна точка и в резултат на това, че у нас все още не е толкова силно развита фондовата борса, финансовата култура на българина все още е много ниска.
Смятам, че кризата ще бъде много по- слабо изразена, отколкото на Запад. Според мене, интересно то е как е предизвикана тази криза, тъй като тя се различава от другите кризи от преди години. Обикновено кризите се появяват през няколко години, т.е има една цикличност. И тази година попада в този бизнес-цикъл. Но тази криза се отличава от предходната от 2000г., когато в САЩ беше кризата с интернет сайтовете, преди това през 1997 г. петролната криза в Русия.
Просто през 8-10 години има финансови кризи, но настоящата бихме я определили като психологическа. Тя не е реална, а по- точно е криза на доверие, т.е доверието между големите играчи, големите банки, които помежду си дават заеми. От тук именно започна едно бавно падане, докато се стигна до лавинообразното свличане. И всичко това не без помощта на медиите, които генерираха някаква паника, която постепенно и целенасочено се прехвърли и върху обикновените хора. Говори се, че има криза, възможно е да има фалити на предприятия, на банки и т.н, но дори и да не си стигне до крайност, тази психологическа нагласа, кара хората да свият потреблението. Някои харчат по-малко, други изтеглиха депозитите от банките си и ето как топката се превръща в лавина. Тръгва се от едно недоверие в банките, прехвърля се върху реалния бизнес, върху хората и истинската криза се материализира именно заради тези страхове. Дали кризата ще обхване всички сектори на производството, строителството, туризма и т.н, мисля, че на този етап трудно някой би могъл да прогнозира точно. Но и кризата си има начало и край. Имам за себе си някакво мнение, но не бих желал да го коментирам в публичното пространство. Дори и известни финансови анализатори се въздържат от по-дългосрочни коментари и препоръки. Именно защото кризата е повече психологическа, не толкова реална финансова и икономическа, тя няма изразени параметри, не може да се даде точна прогноза. При психологическата криза е трудно да се разбере какво става в главите на хората, до голяма степен финансовите пазари са психология, дори търговията на фондовата борса 60-70 % е психология. По точно казано, това е психология на тълпата, не случайно психолозите казват, че двете най- силни чувства при човека са страха и алчността. И точно тези две противоположни чувства присъстват на борсата. Когато алчността победи страха, тогава цените се вдигат, борсите по света тръгват нагоре. Обратното , както е в момента, когато страха победи, започва масова разпродажба, за да е изгубиш и това, което притежаваш. Между впрочем, страхът е много силно чувство, то е по-силно дори и от алчността. Не случайно когато цените на акциите се покачват, то става по-плавно, а когато падат, то става много рязко, тъй като страха вече се е превърнал в паника. Така се случи на българската фондова борса миналия месец, ноември беше много черен за борсите. В продължение на седмица всеки ден борсата падаше със 7-8 % т ден, което е абсурд, без да има сериозни причини, но пък имаше паника. Хората гледаха на всякаква цена да си продадат акциите, до такава степен паниката ги беше обхванала - никакъв разум не влагаха в действията си. Трудно е да се каже, докъде и доколко ще се развие кризата, именно заради психиката на тълпата, трудно е да се прогнозира нейната реакция. / тълпата, така се нарича масовия инвеститор, нищо негативно не се влага в определението/. Проблемът е, че малките играчи, са част от една обща маса и колкото и да се опитват да са независими, си остават част от нея, съобразяваш се с нея и действаш както всички, т.е губи се индивидуализма. Давам веднага един пример, за да стане ясно на читателите. На фондовата борса се продават акции на едно предприятие, които започват да падат много рязко в един момент, дори без да има обективна причина, цената да се срива. А истината е, че хората от страх започват масово да разпродават и тогава цената е нормално да пада. Ако аз съм един от тези акционери, също ще започна да продавам, нищо, че нямам причина,защото ако не продам, собствените ми акции ще бъдат обезценени от останалите акционери. Значи, аз започвам да действам като тълпата, макар това да е ирационално, но не мога и да вървя срещу нея. Лошото е, че т.н. “умни пари”, големите играчи, финансовите акули много добре познават поведението на тълпата, знаят как да го манипулират. А медиите, ще ме извините, но често те са като маша в ръцете на големите, тъй като лесно насочват тълпата в една или друга посока. И затова все още е трудно да се прецени докъде ще стигне кризата, по-важното е, че тя вече е реална, икономическа, въпреки, че започна като психологическа. Доброто е, пак казвам, че в България не са разпространени толкова тези финансови инструменти както на Запад, различни системи за ливърич, които са характерни за САЩ . Например имаш 1 000-1 500 долара, собствени пари и финансовия посредник, с който играеш на борсата може да ти осигури 10 пъти повече пари, отколкото ти притежаваш реално, т.е това се наричат виртуални пари. И така с твоите малки вложения ти можеш да закупиш 10-15 пъти повече акции, но това е добре, при условие че цената на акциите се вдига, но когато започва да пада ти губиш всичко, и то само за секунда. У нас тази система ”ливърич” не е развита, което ни помага да не чувстваме толкова силно кризата. Това означава, че имаме и полза, че не сме на нивото на западните и американските борси и банкови институции. Но вече не само открито се говори за кризата, а се действа - съкращават се работници, цели предприятия прекратяват дейността си частично или напълно. Стагнация има в строителния бранш, падат цените на зърното, олиото, петрола. Все пак очаквам, че хората ще бъдат малко по-предпазливи в харченето, ще залагат на спестяванията си, както се казва, бели пари-за черни дни.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: