header

Собствено Търсене

Сряда, 23 Юли 2014    plovdivmedia@yahoo.com    



Новина от категория Пловдив

Таткото на Стефка Костадинова, преди да си отиде: Цецо я бил отгледал! Дрън-дрън!

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Таткото на Стефка Костадинова, преди да си отиде: Цецо я бил отгледал! Дрън-дрън!

Георги Костадинов Айгърски е баща на шефката на Българския олимпийски комитет и една от най-заслужилите ни спортистки Стефка Костадинова. Той си отиде от този свят на 74 години. Агенция Блиц публикува последното му интервю.
Динко ФИЛИПОВ
- По-труден сте за интервю от именитата ви дъщеря, г-н Айгърски?

- Защо така бе, момчета, Стефка винаги говори пред медиите. Аз интервюта не давам, щото съм никой и никой не ме търси.
- Охраната в Шишманци ни отказа ваш актуален номер?
- Разбрах аз, обадиха ми се. Вие там сте попаднали на Стоичко - бащата на Христо Стоичков, с когото сме колеги. Той повече разбира от журналисти и затова се опитал да ме прикрие, за да не се разбере каква е работата. Знаете за Христо Стоичков, за майка му Пенка се пишат различни щуротии и бай Стоичко се опитал да ме предпази. Иначе е много хубав човек - да знаете, всички от фамилията им са хубави хора. С бай Стоичко
сме охрана на завода. Голям завод, на 150 декара. Всички пазачи се нареждаме през 100-150 метра и вардим. Французи го движат завода, ама иначе собственици са скачачът Наско Търев и Гигата, дето е шеф на “Локо” (София).
- Бащите на двамата ни суперелитни спортисти на стари години работят в завод за преработка на боклук...
- Лошо няма да се работи, не е срамно. Какво да правим, да чакаме наготово от децата ли? И те имат семейства, и те имат харчове, защо да сме им в тежест? Докато можем да работим и да си вадим прехраната, така ще я караме. Стефка и Наско Търев са приятели от деца. Затова тази помощ, че съм на работа в завода, ми стига. И за бай Стоичко да кажа...никога няма да чака от Христо. Той е работохолик. Работа, работа, работа. Само това знае. След 24-часовата смяна се прибира на село и почва там по личното стопанство - двора, люцерната, пилета. Те за месо пари не дават.
- Фамилията ти е Айгърски, защо Стефка не носи същата фамилия?
- Аз се казвам Георги Костадинов Айгърски. От село Стряма сме, от семейство на партизани и ятаци. Ей този апартамент съм го купил като дете на активни борци. Онзи, на булевард „Яко Доросиев”, където се роди и израсна Стефка, пак така го купихме с майка й Ветка. Ама като се разведохме, й го оставих, нищо не съм й търсил. Ветка я пишете, не е Виолета, това е истинското име на майката на Стефка. Сега ще ви кажа и за Айгърски. Малко преди 9 септември 1944 година баща ми Костадин Айгърски – демек дядото на Стефка, е убит от засада горе в Родопите между Бяла черква и Студенец. На 6 години оставам сирак и нали разбирате, че водя тежко детство. И после не бе леко, но реших тази фамилия да я прекъсна от моите деца. Стефка е по баща Георгиева и фамилия Костадинова - на дядо й. Тука искам да кажа, че аз съм истинският й баща на Стефчето!
- Нима има съмнение в това?
- Има, има, защото един ваш колега малко обърна нещата. Той е от София, сигурно се познавате, казва се Тодор Шабански. Работеше в телевизията... в тази, националната телевизия, дето й викат. Сега го виждам по Ринг. Та тоя ваш колега така ме ядоса с един негов филм за Стефка, че тръгнах да го търся. „Девет стъпки” бе филмът и там казва, че Цецо е бащата на Стефка...така не може, нали така? Цецо е втори баща, а истинският съм аз.
Този филм трябва да се забрани! Хората трябва да знаят истината. Ние с Ветка се разведохме, когато Стефка бе на 4 годинки. Така се развиха нещата, бях на работа в Коми и като се върнах, се наложи да се развеждам. И друго се сещам, като казах развод. Онзи ден на Четвъртък пазар ме спира хърделистът Стефко Божиков и ме пита: “Бай Георги, вярно ли е, че Стефка се развежда с Никито Попвасилев?”. Няма такива неща, онзи ден по празниците ми звънна Стефчето от морето, били с Никито и изглежда няма никакви проблеми, ама някои хора и медии се опитват да я очернят. Аз никога не съм дишал прах зад някой, така е и дъщеря ми. Ще видите - тя ще стане член на МОК скоро време, защото е баш, баш. Искам само хубави неща да пишете за Стефка. Тя е изящна не само като скача. Танцьорка направо, такава грация няма и от момичетата на Нешка Робева.

- Като малка подсказваше ли Стефка, че ще стане такъв голям спортист?
- Не бе, нищо не съм забелязал. Аз обаче бях бегач и това може би не го знаете. В ЦСКА-то тичах, на 1500 и 3000 метра, пускаха ме и в щафетата. Тогава клубът се казваше ЦДНА, сега ще ви покажа и членската си карта, която е издадена точно преди 50 години. Аз съм цесекар. Бях шеф на охраната на стадион „Лаута”, но локомотивец не станах. Георги Илиев ме назначи лично три дена, след като дойде в Пловдив. Вика ми: „Бай Георги, мач имаме, стягай си хората”. Даде ми 300 лева като аванс. Много пари за времето си и като ги занесох вкъщи, моята втора жена Иринчето се разплака от радост, защото тогава пенсията ми беше 185 лева. Абе, в тоя преход много зор видяхме, но се справихме. Може мутра да му викаха на Жоро Илиев-адаша, но той бе симпатяга, голям пич. И той като мен от много малък е останал сирак, защото баща му е бил миньор. Като го застреляха, изпаднах в немилост малко. В Локото дойде Наско Узунов съдията, който не ме кльопаше много. И като разбра ква е работата,
Стефка ми даде 1000 евро, самолетен билет и ме прати 6-7 месеца в Испания при сина ми Костадин. Той е от втория ми брак, аз отгледах и още едно доведено момче. Костадин можеше да стане голям боксьор, но го отказах рано- рано. От 8 мача имаше 8 победи, но лицето му беше нежно като на Стефка и от ударите кожата му направо си сменяше боята. Сега в Испания учи за треньор по кикбокс, скоро ще вземе диплома. Неговият син Георги, който е кръстен на мен, ми дойде на гости. За първи път идва в България.
- Ще падне ли рекордът от 209 см на дъщеря ти?
- Скоро няма да стане. Онази сръбкинята нещо се напери, ама нещо много се има за голяма - направо иска 210, 211 см - така не става. Нека да разкажа за рекорда на Стефка, на 30 август 1987 година в Рим. Имах вила в Горни Воден, сега квартал на Асеновград. Вилата бе навътре в планината, в местността Синтел и там нямаше ток. Събрахме се с приятели авиодиспечери от Труд, с които работих, преди да се уволня като военен пенсионер. И намерихме едно малко телевизорче, вързахме го към акумулатора на една кола и така го гледахме състезанието. По едно време от вълнение ми се прилоша и излязох за две минути. Точно тогава се развикаха от вътре и аз практически рекорда го видях на запис. Удар щях да получа тогава.
- Ходихте ли да гледате на живо скоковете на Стефка?
- Не съм ходил, защото не исках да й преча. Един вид реших да остана в нафталина. С нея, за да я гледа на състезанията, излизаше Цецо, вторият й баща, но аз не се сърдя, такъв е животът. Но истинският родител съм аз, а не той. Нека си пишат, нека си говорят глупости – Цецо я бил отгледал, Цецо я бил възпитал. Дрън-дрън! Та ако
Стефчето мен не ме ценеше, щеше ли да ми помага за работа и с пари? Аз много помогнах на Стефка да израсне, като не й се бърках и стоях далеч от новото й семейство. Ама любовта между нас остана!

Публикувана на
12 Март 2013 година

Още статии


Топ новини



Мълния удари...

Мълния удари двама младежи, които са се изкачили на историческия „Белинташ” над Асеновград, съобщи bTV. От силния удар едното момче е паднало в пропаст по хлъзгави от дъжда камъни.

Небето се...

Жълт код за опасност от обилни валежи и гръмотевична активност е обявен за утре в цялата страна, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Във всички 28 области...

Всички местни...

Номинацията на Георги Гергов за председател на БСП на много събрания на партийни организации ще е единствена. Снощи той е бил номиниран и от структурата на БСП в район „Централен”, тази вечер се...

Всички от ББЦ в...

Общинската структура на ББЦ в Стамболийски напуска партията. На пресконференция утре председателят Атанас Мавродиев ще обяви мотивите за колективния отказ от членство. Това ще втората публична...

 



BgTop100.com | BgChart.net | BGtop.net | 4BG.info