„В момента производителите влагат всичко друго, но не и месо или мляко". Това казва пред вестник "Новинар" секретарят на Федерацията на потребителите Павел Кърлев. Според него използването на тези заместители на млякото и месото крие "рискове за здравето на човека". "Например колбасите се пълнят с различни субпродукти. Освен това статистиката сочи, че месото, което се внася, е в пъти по-малко от това, което се влага в колбасите. В България се внасят много субпродукти като кости, обрезки от тях, свински глави от Кипър и др. При нас имаше сигнал, че в кебапчетата има кости", казва още Кърлев

"Тогава от федерацията потърсихме производителите, които коментираха, че при преработката на месото не са могли да изчистят костите от свинските глави. Наред със субпродуктите има набухватели, които също се влагат в месните продукти. Потребител сподели, че на път за София се отбил в крайпътно заведение и му сервирали кебапчета колкото лимонадено шише. Това показва, че в каймата се влагат набухватели, които след термична обработка уголемяват продукта".
"В момента, в който БДС стана не задължителен за производството, а желателен, документите за технологията на производствения процес станаха търговска тайна. И производителите се оправдаваха, че рецептата за този продукт е фирмена тайна”, обяснява ситуацията Кърлев. През 1999 година направили изследване на мазнините и се оказа, че на българския пазар всички маргарини били със завишено съдържание на опасните мазнини. Тогава пратили писма до земеделското и здравното министерство и те им отговорили че били затворени няколко предприятия за производство на маргарини, но не и тези, за които били алармирали.
При проверка на 14 марки олио се оказало, че по-голямата част от производителите използват соя и рапица вместо слънчоглед заради по-ниските им цени. Само двама от тези производители използвали 100 процента слънчоглед. В този случай няма опасност за човешкото здраве, а по-скоро за това, че на етикета не е изписано, че олиото не е произведено само от слънчоглед, ами и от други маслодайни култури, което заблуждава потребителите. Според Кърлев "проверките за съдържанието на продуктите от Националната ветеринарномедицинска служба и от Националната агенция по приходите са поредната фиктивна проверка". В началото от институциите твърдяха, че суровините, които се влагат в продуктите и не са описани на етикета, ще се изземват и унищожават. Оказа се обаче, че това няма да се прави и няма да има анализ на продуктите./Бгнес

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: