Почти една пета от населението на Пловдив живее в малцинствените махали. Лидери на дузина фондации, създадени да защитава техните интереси, твърдят, че най-важната им задача е тези наши съграждани да се интергрират в обществото. Екип на „Plovdivmedia” отиде сред тях точно на Трети март, за да види как хората там отбелязват Националния празник на България.
Хари НИГОХОСЯН
сн. Лили ПЕТРОВА
Нищо в „Столипиново” не показваше, че на този ден има празник „Тук български знамена никога не са били развявани”, коментираха лаконично патрулиращите в квартала полицаи. На местните хора пък изобщо не им идва и на ум, че на такъв ден трябва да веят трибагреника от терасите си: „Празнуваме го, твърдеше мъж, излизащ от едно кафене . – Ама не със знамена. Някои си слагат мартенички. А пък днеска ще си го честват горе кметовете”.
„Как да не е наш! Нали и ние сме граждани на тази държава?, - засяга се Георги Караманов, на въпроса този празник техен ли е.- Родени сме в България. - Турският ни е майчин език, но ние сме си българи. Който се смята за турчин, да ходи да живее в Турция. Вярно е, че сме мюсюлмани, но това е религия. Вече съм на 52 години и този ден съм го празнувал откак съм се родил”, палеше се той, надвиквайки шума от анадолски парчета. „Който има пари, черпи се, обяснява Янко Ненков . – Иначе за празника подаряваме цветя на жените ни.”, засрами той мъжката част на екипа ни, предизвиквайки завист към нежната столипиновска част у фоторепортерката ни.
По-възрастните знаят историята на националния празник: „Имало е война и накрая България е освободена от турско робство. Турците са минали оттук, стояли са бая време и после са си отишли. - обяснява вещо Ружди. - Кой не иска да има свобода? Гледаме ги по телевизията как воюват онези инджикитайци. Мрат децата им и ги съжаляваме.”, демонстрира осведомеността си той.
Повечето ни съграждани в махалата махнаха с ръка на въпросите ни, признавайки, че не могат да почувстват никоя дата като истински празник, защото се борят с безпаричието и недоимъка. „Всеки ден е национален празник за нас, като имаш работа и изкарваш по 5-10 лева, а не да крадеш.”, обобщи бай Али, който бил щастлив, че го назнали в общинска фирма „Чистота”.
„Пари ще дойдат и при нас, като спрат да крадат онези във властта, намесва се Васко Алесиев. - Този празник е на народа, не е на политиците. Всички живеем заедно в един квартал и се разбираме. Аз съм българин, а жена ми е туркиня. Всички празници ги отбелязваме заедно. Казват, „освобождение на България от турско робство”, ама това го знаем само от учебниците. Не сме го видели с очите си. Ние вкъщи за политика не се говорим. Разговаряме и на български, и на турски и нямаме никакви проблеми 32 години вече. Децата ни са големи ,те са като „националпанасоник”, гордеят се, че баща им е българин, а майка им – туркиня”, за втори път се шашна екипа ни, виждайки на дело какво означава етническа толерантност.
„Имам да взимам заплата за пет години от „Пулпудева”,жалва ни се Делчо Илиев. . – Не ми платиха и осигуровките и сега не мога да се пенсионирам. Два лева нямам в джоба си, как да празнувам? „
По-възрастните си припомняха как по живково време са участвали в манифестациите по центъра и са се чувствали като истински пловдивчани. Сега, ако решат да отидат с цялото семейство на площада, за да празнуват, 10 лева няма да им стигнат само за автобусни билети. „А на времето отидеш с жената и децата, веселиш се и се връщаш, обръща се Георги Караманов към събралите се. - Аз вече от десет години не съм и стъпвал в центъра! Само богатите ходят там. А управниците не се сещат да дойдат в махалата да ни кажат едно „Честит празник!”. Сещат се за нас само по време на изборите – по 20 лева дадоха за четири години и по две кюфтета.. Сега Бойко Борисов е вдигнал малко тарифата – в Раковски освен 20 лева и някакви дърва им е дал. А сега на нас в „Столипиново” за изборите по едни патки ще ни дадат. За това тази година ще гласувам за жена ми”, вече окончателно възбуди завистта на фоторепортерката ни бай Георги.
Докато възрастните столипиновци добре познават историята ни, децата им, явно не бяха в част за 3 март. Когато питаме третокласника Краси Тодоров за празника, той клати неразбиращо глава – и българският език му идва нанагорно: „Учителите не ги учат на български, господине, намесва се баща му. - Не им обясняват за празниците, а само ги карат да рисуват! Трябва да знаят как да рисуват общинските съветници.”, погалва той отрочето си, което смуче захарно петле.
Лидерът на фондация „Прав Път” Ашим Асан ни изнася истинска лекция по патриотизъм: „Има ли по-свят човек в България от Апостола!? Но ще ви кажа горчивата истина – всички велики патриоти на България са предадени от българи. Левски е предаден от един поп, Ботев е застрелян от български куршум. Аз и моите братя турци сме останали тук от Османската империя, но не сме завоеватели. Били сме част от народа, експлоатирали са ни чорбаджиите. Както българският народ е бил ограбван от неговите чорбаджии, така и ние сме страдали от нашите. Когато го е гонела потерията, Левски се е крил при турци.”, вдига градуса на етническата си гордост. И разказва, че мюсюлмани са участвали и в освобождението на България и дори са помагали на опълчението да качи оръдия на Шипка. „Турците тачат българските герои, защото са били истински мъже. Сегашният български политик обаче си дава женския задник на всеки! Продават националните ни интереси, за да си запазят стола. Аз съм по-голям патриот от повечето българи!”
Столипиновци сочат входа на мюсюлманския храм и обясняват, че доскоро там горе се е веел българския флаг, но вятърът го скъсал. Единственото турско знаме в Столипиново е развял един...българин: „Това е Колю, майсторът тенекеджия., - искрено му се ядосват. - Той е един алкохолик, от най-големите утайки тук. Протестирал, че не чистели улиците в „Столипиново”! За това ли трябва да вдига турско знаме? Всичките проблеми тръгват от такива идиоти. Турчин не вдига турско знаме, българинът го вдига? Как да го разбираме това!?”.
Ашим Асан също се е опитал да вразуми тенекеджията, но не успял: „Този човек създава конфликти с това знаме: „Демек, в „Столипиново” развяват турски байряк.” Искат да озлобят другите българи срещу нас. Събрахме се няколко лидери и отидохме при него да го помолим да свали знамето. Той извади едно желязо и тръгна срещу нас. „
Не успяхме да открием къщата на „патриота”, който вее флага с полумесеца – никой не поиска да ни придружи до там. Останя открит въпроса – кой е истинският българин – столипиновци, милеещи за българщината, или въпросният Кольо с полумесеца?

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: