С танталови мъки македонците успяха да добутат заветните 40% гласували на президентските избори, за да не се анулират и цялата дандания да отиде по дяволите. Един час преди края на изборния ден избирателната активност бе 34%, а около полунощ едва тамошната централна комисия обяви, че всъщност гласувалите били точно 42%. Как става за един час да се „наваксат” цели 6% избиратели това само в Македония могат да ви кажат, но май и многобройните чужди наблюдатели този път си затвориха очите. Да не говорим, че в съседката ни по избори няма такива глезотии като екзит пол, та и 24 часа след края на изборния ден няма официални резултати.
 
Христо МАРКОВ

С почти 63% от гласувалите спечели първи президентски мандат кандидата на управляващите от ВМРО – ДПМНЕ Георге Иванов, което си е напълно очаквано след преднината, която имаше от първия тур – цели 35% пред опонента му от Социалдемократическия съюз Любомир Фръчковски. Десницата спечели и столицата Скопие на балотаж, както и още 31 общини. Резултати, които се очакваха, но от тук започват големите въпросителни пред новата държава, защото резултатите от балотажа крият сериозни конфликти, оформили се след първия тур.
За разлика от миналите избори този път нямаше убити, ранени и бити. Дори и за сериозни изборни нарушения не се спомена. Обаче полицейските сили бяха поне двойно повече, а международния контрол стриктен във всички избирателни колегии. От там след първия тур дойдоха и основните забележки. Международните наблюдатели обърнаха внимание на властите върху сериозно раздутите избирателни списъци. Според тях е абсурдно в двумилионна Македония да има 1 млн. и 800 хиляди избиратели, но възраженията останаха глас в пустиня, защото изглежда и на ЕС им писна да се занимават с балканските фокусници по избори. Както и да е. На втория тур се добутаха заветните 720 000 гласували, за да се излъчи президент.
Големите въпроси пред Македония се оформиха от резултатите на двама политици, които не разчитаха на подкрепата на партии, а се явиха мажоритарно. Любе Бошковски се яви като независим след като не получи подкрепата на ВМРО – ДПМНЕ и съвсем сам взе 150 000 гласа. Толкова получи и новата политическа звезда – центристът Имер Селмани, който разби монопола на Али Ахмети сред шиптърите. Забележително е, че повече от една трета от гласовете му са на етнически македонци. Може би, защото игра сам срещу двете големи и традиционни албански партии. Още по-сложно е при Бошковски, който „дръпна” гласове от вмро-вци и стана говорител на недоволните в партията. Именно той стана най-яростният критик на новия президент Иванов, който нарече „турист” в партията, която е създал неговият „брат Любе”. Става дума за вече българския гражданин Любчо Георгиевски. Гласовете на двамата не се преляха към балотираните кандидати и особено феновете на Селмани си останаха по домовете. Всъщност вторият тур на президентските избори в Македония за пореден път доказа военната организираност на албанските гласоподаватели, които не гласуваха за президент, но много активно се включиха в избора на местни управници. Така подкрепата за Георге Иванов сред тях практически не се случи, независимо от обещанията на лидерите им.
Някак си извън обсега на анализаторите остана и евроатлантическата перспектива за Македония, а тя минава задължително през решаване на спора с Гърция за името на балканската държава. Бошковски, Селмани и Фръчковски се обединиха срещу новия президент Иванов, като и тримата декларираха, че възгледите му „деградират международната позиция на страната и я тласкат в изолация”. Като отзвук от тяхното обръщение е апела на Демократическата партия на албанците да се въздържат от гласуване, но за сметка на това участващият във властта Ахмети подкрепи новия президент. В крайна сметка и балотажът премина през познатите ни мантри „за европейска Македония, за НАТО, за членство в ЕС, за успокояване на предприсъединителни фондове”, но никой не посочи как практически ще стане това при твърдата позиция на Гърция и засилващото се влияние на сепаратистките настроения в албанците. За разлика от първия тур този път се спести агресивното говорене срещу България и разните исторически алюзии за „великата македонска държава”. Може би и Иванов, и Фръчковски се сетиха, че страната ни също е член на ЕС и НАТО.
Засега новият президент на Македония се въздържа от конкретни ангажименти за бъдещето на Македония, притисната от Гърция, албанските сепаратисти и сръбските наследници на Тито, а въпрос на далновидност е нашите политици да изиграят правилно картите си в балканския пъзел.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: