Срещнахме в сайт за запознанства. Аз - мъж на 44 години, самотен трок драйвер в Америка. Тя - жена на 38 години от града под тепетата, с 3 висши образования и на стабилна работа. Постепенно кореспонденцията ни прерасна в разговори по телефона, с дълги вечери пред камерата на Скайп и с обещания при първото ми идване в България да се срещнем.
 
Не вярвах на запознанства онлайн, но желанието ми да срещна Истинската жена ме изкуши. Не съм предполагал, че връзката ни ще тръгне толкова бързо. Още на първата вечер ме накара да останем в апартамента й да правим секс. Заминах си на следващия ден. Мислех, че всичко е било до там. За моя голяма изненада, тя ме попита искам ли да дойде при мен? При мен? На село? Съгласих се. Дойде, запознах я с майка ми, представих я на сестра ми. След това пак отиване до големия град, среща с родителите и роднините и... без да знам, вече ме бяха приели като дългоочакваният зет в къщата. Почивката ми беше само месец и заминахме заедно зад Океана. Радвах се, че съм с любимата жена... Но тя знаеше цената - знаеше, че изплащам камион, че в момента деля квартирата си със сестра ми... знаеше, че съм бил женен. Това не беше пречка за амбициозна жена като нея. Пристигнахме. Започнах работа, тя седеше вкъщи и проучваше възможности. Срещна се с професори, с издатели на вестници, проведе разговори с адвокати. Навсякъде й казваха едно и също: „Без език не може!”. Казваха й: „Приеми новата реалност!”. Очакванията за парите, които изкарвах, бързо я отрезвиха и след 4 месеца тя започна работа. Стокер в магазин за хранителни стоки. Желанието й беше да напуснем квартирата и да заживеем отделно... Наех нов апартамент, обзаведох го, давах всичко от себе си. Купувах всичко, от което имахме нужда, карах часове без сън и почивка, за да спечеля 30 мин. време, за любимата жена. Постепенно започнаха да идват споровете, дребните търкания и тя заяви, че си заминава... Билетът още й беше в джоба - фиксирана дата на 30 август 2009 г. Разбирах, че това не е нейния начин на живот. Съгласих се... След 15 мин. се върна и каза, че остава и че ще се бори за нас. Искахме да си имаме деца, да създадем семейство. Правех всичко по силите си, но все не беше достатъчно. В началото на зимата разбрах за първата й лъжа. Плачейки, ми обясняваше, че сестра й е останала без отопление. И въпреки че нямахме, решихме да изпратим 1000 долара за покупката на нов климатик. Намираше претексти, с които да изпраща пари зад граница. След по-малко от месец сериозно си нараних крака. Стигнахме до решение, че трябва да се лекувам в България. Заминах за месец. Всеки ден се виждахме на Скайпа, говорехме с часове в компанията на моята сестра и моята майка. Докато един ден тя реши да ми направи подарък... Задигайки кредит картите ми и много лични вещи. Всичко бе изпипала докрай... Закупуването й на самолетен билет през Мюнхен, покупките й онлайн във „Виктория Сикрет”, парфюмите й от„ ТМА-Груп”, компютърът й от „ Лаптоп БГ”, невероятно скъпите „I-phone”-и от индийски магазин в Чикаго. Беше предвидила...