Павел Попандов няма да участва в новия "Оркестър без име". "Преди да почине Велко ми каза: "Павка, не участвай в това заради паметта на Людмил и Станко (б.а. - режисьорът Людмил Кирков и сценаристът Станислав (Станко) Стратиев). Така, че без мен!", отсече актьорът в "Карбовски директно" по Нова тв.
Култовият български филм с Велко Кънев, Павел Попандов, Георги Мамалев и Катето Евро очакваше своето продължение 30 г. по-късно, което така и може да не се случи след смъртта на Кънев и решението на Попандов.
"Велко беше страхотен, от него съм се учил, което малко колеги ще признаят. Аз тръгнах към киното, той към театъра, но той беше голяма работа. Аз вярвам в прераждането. Дано се върне по-скоро, ще го познаем. Голамият талант се разпознава лесно", каза със сълзи в очите Павел Попандов в студиото на Мартин Карбовски.
Извън тъжните спомени за Велко Кънев, Попандов разказа и любопитна история с бившия Първи в държавата Тодор Живков. "Отидохме при него по време на един кинофестивал. Поканиха ни по списък, не знам как и аз съм попаднал вътре. Аз участвах с два филма тогава - "Щурец в ухото" и "Самодивско хоро". Седнахме по компании, след това вече винаги слагаха картонче с имената и ни проверяваха с балонче за алкохол. По едно време Живков стана и каза: "Аз че легам вече, че утре съм на лов за мечки с моя приятел Чаушеско. Тогава Борето, един колега, каза: "Те, мечките, вече ги решат". Всички млъкнаха, той си беше пийнал. Изведнъж генерал Кашев се разсмя и другите също го взеха за шега, слава Богу. Накрая играхме хоро, няма не можеш, всички се хванахме. Живков го водеше с една кърпичка. След малко Борето взе салфетка от масата и разцепи хорото на две. Стана страшно. Влезнаха две здрави момчета от УБО и го вдигнаха, така и не разбра, че доигра хорото докато го носеха на ръце", върна се назад в годините Павел Попандов.
Той си спомни и друга случка, която наистина...
