Пчеличката Мая, която предсказва трусове
Ирина ГОГОВА
- Г-жо Попова, проклятие или благословия е подобна дарба?
- Ако не работим, за да помагаме на хората - кой както може и с каквото може – защо в крайна сметка сме се родили и защо живеем?! Така че определено се чувствам благословена. Друг е въпросът, че е много трудно. Това е все едно да кажеш на някого „Здравей, аз идвам от Марс!” Ужасно ми е неудобно всеки път, когато посягам към телефона, за да предупредя чисто непознати за мен хора какво съм предусетила. Или ще те помислят за луд, или за грандоман. Та в този аспект не е никак лесно. И е огромна отговорност.
- Спомняте ли си някакво специално събитие, отключило свръхсетивните ви способности?
- Те са си били у мен практически през целия ми съзнателен живот. Но всъщност си дадох сметка за какво става въпрос, след като по Хачобояджиево време напуснах „Новини”-те на Канал 1 на БНТ (Преди това бях в Радиото, още по-преди - в „Светът в действие”)... Тъй като съм новинар човек, ако не гледам всички информационни емисии, докато съм будна, все едно не съм си измила очите - аз поне така се чувствам. При едни големи земетресения в Япония през 90-те открих връзка между това, което се случва с мен, и онова, което съобщават по телевизията малко по-късно. Започнах да се наблюдавам – журналист ако не се изучи първи...
- От вас, доколкото знам, са се интересували от Геофизичния институт към БАН. Могат ли да обяснят феномена?
- Не са ме изследвали. Просто първите, към които се обърнах, бяха специалистите по сеизмология от БАН. Майка ми д-р Василева навремето е водила секция там и от детството си съм преизпълнена с доверие към тази институция. Човекът, на когото попаднах, щом си казах „Мечка страх – мен не страх” и вдигнах телефона, беше Емил Ботев. Като професионалист в началото той беше скептичен, но истината е, че започнахме да поддържаме контакти. Целта ми беше - както и сега правя преди всяко земетресение, което смятам за значимо и съм ориентирана в него - да бъде казано на онези, които е нужно да знаят, за да добият доверие в мен.
- Каква е моралната ви позиция в такива случаи - да алармирате или да не всявате паника?
- И двете. Длъжна съм да предупредя, но до този момент, сигурна съм, никъде не сте чули или чели да казвам „Ще има РАЗРУШИТЕЛНО земетресение в България – нещо, което, за жалост, други хора си позволиха. За мен това е табу.
- Как се проявява на физическо ниво при вас предчувствието за земетресение?
- Първият път беше, когато през 1977 бяхме разлюлени от земетресението във Вранча. То беше страшно за всички; аз самата се изплаших немалко. Около 3 дни преди това имах болки в краката, каквито си представям, че е изпитвала Малката русалка на Андерсен, когато се е разделяла с опашката, за да отиде при принца. Едва вървях. Болките станаха толкова непоносими, че помолих един наш семеен приятел – специалист по биомеханика, който ни беше на гости (Юлий Тошев, емблематична фигура от БАН, който за съжаление вече не е между живите), да ми направи масаж. И точно в тоя момент котката избяга под леглото, токът угасна и земята се разклати. Това ми е първият спомен, но после нанизах нещата.
- Никога ли тези усещания не се оказват просто болки, каквито изпитват и останалите хора?
- Твърдо не. Аз съм от лекарско семейство, имаме страшно много именити медици сред познатите. Тези светила категорично не са чували в практиката си за такъв тип оплаквания. Това не са болки на тялото – ревматизъм, невралгии и т.н. Вероятно е някакъв сигнал от мозъка. Но първо и аз реших, че е просто болка. И след Вранча, когато ужасно ме боля, се подложих на единствената операция в живота си. Уж за корекция на смъкнат свод на стъпалото, а бях играла балет при доайена Анастас Петров. Оказа се, че е била абсолютно излишна... Когато по-късно попитах друг експерт от БАН какво според него става с мен, той отговори: „О-о, Майче, дори не предполагаш колко малко се знае и в света за човешкия мозък...”
- Коя своя прогноза смятате за най-успешното си попадение?
- Големите земетресения в Турция през 1999. Никога няма да забравя първото катастрофално земетресение от 17 август. Усещанията ми започнаха от 11 август, когато беше пълното слънчево затъмнение. Някой беше пуснал в „Труд” (вече работех с тях), че ще има силен трус в Румъния. Аз тогава бях в Ахтопол, но щом го прочетох
и разбрах от приятели, че са търсили контакт с мен, им изпратих факс. В него пишеше, че моите усещания сочат към черноморските брегове на Турция. След 3 дни се върнах в София, а на следващата сутрин чух за страшното земетресение в южната ни съседка, отнело десетки хиляди човешки живота. Обадих се в редакцията на вестника, но се разбра, че не са обърнали внимание на факса и той е пропаднал някъде. Но постепенно ми повярваха и се реваншираха за пропуска...
- Това ли е най-големият куриоз в практиката ви?
- Серията продължи. Броени дни след това болките започнаха отново като по-сериозна индикация за поредица силни трусове с различни епицентрове. Беше 17 октомври – Света Злата, бях в църквата „Св. Седмочисленици”. Запалих свещичка, защото ме глождеше отвътре – знаех, че трябва да кажа и позвъних в турското посолство. Секретарката ме прие, представи ме на културното аташе. Обясних, че баща ми е бивш дипломат, че съм завършила в Лондон. Казах, че очаквам до седмица много силен трус у тях. Изглежда всичко е било записано и самият посланик ми е повярвал, защото пратил съобщение до Анкара. При което негови колеги го „прихванали” и пуснали анекдоти по този повод. Сигурно посланикът се е червил от срам, но след седмица земетресението наистина се случи и пак имаше много жертви. Тогава от Турция специално дойде журналистически екип да направи предаване за мен. Много внимание ми обърнаха – повече, отколкото за момента смятах, че ми се полага...
- Имате ли паранормални прояви и в други области: предсказване на бъдещето, откриване на изчезнали хора, диагностициране на здравословни проблеми?...
- Не сънувам пророчески сънища, нямам видения, не чувам гласове (смее се).
- Търсят ли услугите ви от държавните институции? Консултират ли се с вас ВИП-личности кои дестинации са безопасни за екзотични ваканции?
- Институциите аз ги търся. Като се обадя на дежурните от „Гражданска защита”, записват точно всичко, което им кажа. Е, един път Слави ме бил оплюл. Бях казала някъде, че едно земетресение го усещам малко под кръста. А той коментирал: „Сега разбирам какво означава фразата „На гъза на географията”. Но той се подиграва и със себе си, което ме навежда на мисълта, че не е преднамерено зъл.
- Нали знаете, че ако някой открие метод за предвиждане на земетресенията, със сигурност ще получи Нобелова награда?
- Това вече е предизвикателство! (смее се) Чрез приятели от американското посолство търсим вариант по някакъв начин да привлечем вниманието на НАСА или на техния национален геофизически институт на 30 мили от Сан Диего. Споменавала съм и на изтъкнатия ни сеизмолог Бойко Рангелов за това. Но той ми обясни, че там, прочетат ли думата „прогноза”, направо отмятат страницата. Вложили са милиарди, за да се опитат да прогнозират земетресенията особено в тази част на САЩ. А в резултат - нито един спасен човешки живот! И в един момент слагат мораториум. А всъщност Господ-Бог и Майка Природа са си направили труда да създадат в мое лице един човешки модел, който може това, което и сателит не може! (усмихва се) Аз мисля, че е страхотно!
Заглавието е на “Plovidvmedia”