2-3 хиляди щастливци от Пловдив, престъпили волята на дядо Николай
Христо МАРКОВ
Спокойни, че не сме срещнали строгия поглед на пловдивския пастир, минаваме през строги момчета в черни фланелки, които предупреждават да не се носят бутилчици с вода, снабдени с капачки. После родни полицаи прокарват устройства около телата ни и претърсват дрехите ни. Около входа са трупясани няколко младежи със странно блеснали погледи, а други трима са във видима ремисия. Иначе наоколо звучи всякаква реч, дори дочувам руски и турски. Попълвам декларация, че синът е мой и се придружаваме взаимно. Това правят всички с дечурлига под 18 години.
Настаняваме се в така наречената „сребърна зона”, което ще рече същата простотия, но по-близо до сцената. Пак пластмасовите седалки и липсата на тоалетни. А има и „златна зона”, където билетите са по 300 кинта, но това е Мадона, не пловдивският владика с искрящ поглед. До нас се е настанила група от Стара Загора, от които и местната звезда от пиано-баровете Шайката. Часът е девет без петнайсет, но звездата няма да е звезда, ако не закъснее, затова се заглеждам в публиката. Максимално широк възрастов периметър от тийнейджъри, като малкия ми син до доста по-възрастни от моя милост. Има дори в края на реда две лелки от ЖР „Тракия”, с широкополи плетени шапки тип „Слънчев бряг от 60-те”. В тоя миг очите ми, о, Боже – истина ли е? - съзират неповторимата Мара Капон-Мисса. Разбира се, в „златната зона” и независимо от нетърпимия задух се е оборудвала с неизменния шал. Пристъпя важно и се оглежда любопитно, дава усмивка на военния министър Николай Младенов и вади кърпичка да изтрие плувналото си в пот лице. Явно не се притесняваше, че нарушава волята на владиката Николай и е засвидетелствала специалното си внимание на тази богохулница Мадона. Май си е пресметнала какво ще й излезе една владишка прошка.
Часът преваля 21.30, а някакъв безумно скучен диджей се опитва да забавлява публиката, която го награждава със солидна порция освирквания. Във ВИП зоната изправя снага шефът на „Левски” Тодор Батков, а до него е млада девойка, вероятно дъщеря му. Наблизо забелязвам олигарха и виден бивш комсомолец Николай Банев с мазна и немита коса, както винаги, а до него е благоверната му Евгения с тоалет, който бие цялата фолкгилдия по безвкусица и шарения. Благопристойно се е настанила и съпругата на Георги Илиев Мая, в изискан тоалет и в компанията на мъж, който напомня на най-мрачните мутренски образи – ниско чело, дебел врат и доволно тъпа физиономия. Мария Капон вече се е подгряла сериозно и вади нова порция кърпички. На сцената /наистина огромна – б.а./ започват да тестват някакви светлинни ефекти и публиката полудява.
Публиката леко е изнервена, дочуват се освирквания за закъснението. „Васил Левски” е с 43 000 седящи места, от тях са заети около 25 000, защото останалите трибуни попадат зад сцената, теренът е покрит с някакви железни платформи, на които са поставени пластмасовите столове, има и правостоящи, т.е. реално наистина Мадона е уважена от около 50-55 000 фенове. Е, по-малко от концерта на „Скорпиънс” от 1991 г., когато стадиона събираше 60 000 и още 15-ина хиляди имаше по терена. Да не говорим пък за концерта на „Металика” в Пловдив, когато градският стадион се пукаше по шевовете.
Точно 21.57 часа е. Сцената гасне. После светлини озаряват множеството и на трон се появява Тя – Мадона Луиза Чиконе. Сирачето, което преди повече от три десетилетия с 45 долара тръгва да покорява световния шоубизнес. Сега е мултимилионерка и безспорна атракция №1 в този бизнес. Публиката е на крака. Някои изпадат в ступор и гледат прехласнато към иначе дребничката звезда. Последвалото може да се опише с няколко думи – перфектно шоу, изумителни мултимедийни ефекти, зашеметителни танци, раздаваща се певица, която обаче наистина е далеч като певчески възможности от една Уитни Хюстън, например. На третата-четвъртата песен заралийският възпитаник на Музикалната академия констатира: „Ама тя наистина пее фалшиво”, но пък шоуто, което гледаме, не може да се сравни с нищо досега по нашите ширини. По едно време на сцената е дори стар „Ролс Ройс”, който грижливо е обигран от Мадона и танцьорите, после се впускат в бурни танци – звучи Sticky§sweet в нов техно аранжимент. В интерес на истината, на мен ми допада стария вариант, но пък младата публика е възхитена. От сцената Мадона непрекъснато повтаря: „Очаквам повече от вас”, ама то от това накъде повече. Не е девойката от филма „Кое е това момиче?”, но все пак преди време мина 51 години! По едно време дори скача на въже. Разнасят се мотивите на „La isla bonita”, но с цигански привкус. На сцената е, едни казват румънска, други - украинска, циганска група, които внасят балкански лъх в топлата вечер на г-жа Чиконе. Вече я усещаме наистина „лепкава и сладка”. Противно на очакванията за дистанцираност на певицата, тя слиза сред публиката. Съвсем близо е. Усмихната, много мускулеста, дребничка. Вглеждам се в ръцете й - възлести, с много изпъкнали вени. Ръце на „работещо момиче”.
На огромния екран се въртят клипове на отишлия си Крал – Майкъл Джексън, а един от танцьорите подлудява публиката с „лунната походка”. Мадона е с бяла ръкавица. Всичко е на Max, дори във „виповия” сектор. Кулминацията е хита Give it to me. Публиката дере гърла. Двадесета песен. Светлини и край. Независимо от настоятелните викове и „мексикански вълни” Мадона повече не се появява. Бис няма и не е нужен, защото шоуто е планирано до най-дребничките детайли. Никой не коментира вече музикалните достойнства на италиано-канадката. Просто представлението зашеметява, откъдето и да го погледнеш...
До мен коментират, че великите АС/ДС са били миналата седмица в Белград, където вече са били колосите „Ю Ту” и „Ролинг Стоунс”. А Белград е толкова близо. Може и тях да видим един ден. Извън стадиона младежи продължават да си тананикат: ”La isla bonitaааааааааааа”.
Хващаме си пътя за Пловдив. Съгрешили, че видяхме на живо Мадона. Уговаряме се, че в неделя ще идем във владишката „Св. Марина” и ни лук яли, ни Мадона гледали, ще му замажем гневния поглед на дядо ни Николай.