![]() | Заклал жена си: Обичах я, заслужавам смърт! |
| „Ако имаше смъртна присъда, щях да я поискам за себе си. Обичах жена си. Животът ми се преобърна.” Това казва 37-годишният Красимир Самарджийски, който беше осъден на 14 години и 11 месеца за убийството на бившата си съпруга Анна.
“Като иска смъртна присъда, да беше отишъл да се хвърли от някоя скала, да се самоубие, а не да погубва дъщеря ми”, плаче Георги Стойчев, баща на 28-годишната жертва. Красимир, който по професия бил барман, я закла с 41 удара от нож във фоайето на хотелски комплекс на Гребната база на 9 януари т. г..Направил го от ревност, научил, че си има приятел. Въпреки че е извършил тежко умишлено престъпление, Красимир получи присъда под минималните 15 години затвор, защото призна вината си и поиска съкратена процедура, без да бъдат разпитвани свидетели. “Законът го помилва, настоявам доживот да гние зад решетките. Възмутен съм! Цялото му поведение в съда бе фалш и преструвка. Този човек е двуличен, умее да се прикрива, таи агресията в себе си. Разбил е живота на собственото си семейство, пропилял е имоти и пари, зачерни къщата ни и остави детето си без майка. Как не го е срам да рони крокодилски сълзи в съда”, гневи се тъстът Георги. Прокурорът Виктор Янков, който поиска доживотна присъда или от 20 до 30 г. лишаване от свобода за Самарджийски, е внесъл протест в Пловдивския апелативен съд и сега очаква мотивите, с които е постановена “леката” присъда. Красимир и Анна се оженили през зимата на 2005 г., заживели в София, откъдето е Красимир. Родила се дъщеричката Габриела. Анна се върнала при родителите си, когато детето станало на година и половина. Красимир идвал да ги вижда, но отношенията им се влошили. През февруари м. г. се развели, съпругата запазила фамилията. Самарджийски обаче не спрял да притеснява Анна, обаждал се по телефона, заплашвал, че ще я убие. Пишел заканителни съобщения. За да спре психическия тормоз, Анна подала жалба в съда в Пловдив по Закона срещу домашното насилие. На 11 януари т. г. било насрочено поредното дело. Красимир пристигнал два дни по-рано. “Дошъл с влака по обед, качил се на такси и отишъл при Анна. Дъщеря ми от година и половина работеше на рецепцията. Там я убил...”, нарежда бащата. Бившият зет влязъл във фоайето и срещнал колежка на жена си. Попитал къде е Анна, тя отвърнала, че оглежда стаите на втория етаж. След малко съпругата му слязла и го попитала защо е дошъл. “Никой не знае какво са си казали, не е имало свидетели. Но със сигурност дъщеря ми не го е предизвикала. На полицаите обяснил, че бил се ядосал, защото разбрал, че си намерила приятел. Не е вярно. Анна имаше две приятелки - Данчето и Евелина, излизаше с тях, нямаше мъж до себе си. Когато той идваше в Пловдив, излизаха заедно”, казва бащата. Красимир предварително бил решил да й отмъсти. Както си говорили във фоайето, извадил сгъваем нож от якето и започнал да го забива в тялото на Анна, която паднала на земята. Молела за помощ, опитвала се да се предпазва, но Красимир нарязал ръцете й. Първа колежката й Шинка, чула виковете за помощ. Видяла я в кръв на пода и хукнала да търси бармана от ресторанта Борислав. “Бързай, мъжът на Анна я убива”, изкрещяла тя. Борислав пресрещнал Красимир пред входа. Като го видял, извикал му да хвърли ножа. Самарджийски пуснал оръжието земята. Колежка се обадила на тел. 112. Самарджийски я чул да казва: “Жената е в тежко състояние, но още диша.” Като разбрал, че Анна е още жива, Красимир се навел и пак грабнал ножа. Обърнал се и влязъл в хотела, надвесил се над жена си и още три пъти я пробол в сърцето. Тя издъхнала. Изкрещял: “Ей, сега вече те убих.” През това време барманът Борислав грабнал дървен кол и го ударил по главата, за да го отстрани от окървавеното тяло. Красимир обаче насочил ножа и към мъжа. “Беше като във филм на ужасите, уплашихме се”, разказват служители в хотела. После Красимир метнал ножа и започнал да вика: “Убих жена си, убих жена си.” Полицаите го задържали. На първите разпити убиецът не се разкайвал, задето е погубил жена си, направил го по-късно. “Убийството е извършено с особена жестокост, проявена злоба и ярост, жената се е задушавала в собствената си кръв”, пишат докторите. Малката Габриела още не знае, че баща й е убил майка й. Не го търси. “Тя вижда некролога на вратата, но често пита “Къде е мама.” Отвръщаме й: “Мама ни гледа от небето. Тя е станала ангел, който ни пази”, плаче Георги./Труд | |
| Публикувана на: 03.08.2010 г. | |