Стремейки се да пресъздаде местата на своето детство, както и местата, които са го впечатлили по време на пътешествията му, през 1895 г. Албер Кан купува имението Булон сюр Сен в югозападната стара част на Париж и изгражда в него една възхитителна градина, която е сред най-интересните и посещавани градини и до днес. Това, което го запленява и го подтиква към покупката на имението са разкошните сини атласки кедри, които веднага привличат вниманието на новия собственик. Той си представя и планира своята градина като идеализиран образ на планетата, където коренно различни цивилизации хармонично си взаимодействат и се допълват една друга.
Творбата на Ахилес Дюшен
Първата градина, която била изградена, е френската градина. Видният архитект Ахилес Дюшен, който се заел с изграждането й, успял по неподражаем начин да й придаде уникален вид, като съчетал класическата градина от времето на Людовик ХIV със стила модерн от края на XIX век. За основа послужила старата овощна градина, по чиито дървета се виели рози и създавали невероятен колорит. Първото, което прави впечатление днес, е амфитеатралната форма, постигната чрез растения с различна височина. Най-долу като зелена сцена се простира моравата. Второто ниво - това са цветни композиции от луковични и двугодишни цветя. Следват храстовидни рози, а зад тях -щамбови и увивни рози. Още по-нагоре - палметни ябълки и круши. Последните два реда са от широколистни дървета - липи, кестени и кленове. Амфитеатърът завършва с купола на Палмариума, построен по-късно.
Със свои ръце и идеи
След изглаждането на френската градина Кан се отказва от услугите на архитекта и сам с помощта на градинари, се захваща да доразвива градините в имението. Той планира няколко градини, които незабележимо да се преливат една в друга, като по този начин подчертават единството на човешката цивилизация. В имението една след друга се появили Английският парк с лъкатушен ручей, Синята гора от атласките кедри и колорадски ели, Вогезката гора, припомняща пейзажите от родното място на Кан, и така нареченият Палмариум - оранжериен павилион с растения от тропиците на Азия и Африка. В Английската градина се влиза неусетно по каменни стъпала. Стилът тук е спазен напълно: свободно засадени растения, имитиращи природна гора, открити полянки с горски цветя, обширно хълмисто пространство, характерно за пейзажа на Англия и Ирландия. Около централната поляна се вие поточе с мостче, напомнящо знаменитата Серпентина от лондонския Хайд парк. Живописността на пейзажа се подчертава от мъничка вила в съответния стил.
Родните планини
От английския парк по горска пътечка се влиза във Вогезката гора. Тя възпроизвежда планинския пейзаж на Елзас, където е израснал Албер Кан. Огромни канари от розов гранит се редуват с плътната стена от дървесни стволове, долове, обрасли с гъст храсталак, игра на светлини и сенки - сякаш е оживяла приказка на Братя Грим. Във Вогезката гора има необикновена горичка, наречена от Кан „златна". Плачещите брези, които символизират равнинните места на Елзас, през есента излъчват златиста светлина и представляват ослепителен спектакъл сред окръжаващите ги зелени и синкави иглолистни дървета. Тънка пътечка води през ярко нацъфтели полски цветя до Синята гора. Тя е фантастично творение на гениалния Кан. Неговата концепция се е изразявала във схващането, че аборигените от Африка и Америка могат да живеят в мир и взаимно разбиране. Точно тогава е бушувала остра полемика за недопустимото унижено положение на американските негри. Кедрите от Атласките планини и елите от Колорадо съжителстват в прекрасна хармония, като потвърждават тази идея. Колкото и да се възхищаваме на творенията на Албер Кан, те не могат да се сравнят с богатството, красотата и символиката на японската градина.
Магията на Япония
Когато за първи път посетил Япония, Албер Кан бил омаян от нея и тази любов продължила до края на живота му. Всичката си обич и преклонение към тази страна той въплътил в символите и метафорите, пресъздадени на тази относително малка територия. Посетителят не може да не се възхити както от градината, така и от човека, който я е създал. Японската градина се състои от три типични за този вид изкуство стилови композиции: „село" или градина за съзерцание и разходки, чайна градина и съвременна японска градина.
„Селото" е затворена, интимна градина. Състои се от две традиционни японски къщички, подарени на Кан от японския император по време на изграждането на градината. Както къщичките, така и цялата градина са съотнесени с човешките мащаби. Нищо не потиска със своите размери, но и нищо не е намалено до стилизация. Това разумно съотношение между обемите създава пълна хармония.
За създаването на илюзия за простор в японския език се използва понятието пустота. Тя освобождава погледа от зрителни препятствия, придава дълбочина на пейзажа. За постигането й се използват различни способи - например засаждането на няколко солитера, в случая японски клен, магнолия и хамекипарис. Камъните се заравят до две трети в земята, като се изтъква фактурата им, а мъхът омекотява контраста между тях и земята. Друг способ е особеното подрязване на растенията, така че да имитират камъни.
През „селото" преминава сух ручей с дървено мостче. По-надолу са положени големи камъни, за де се пресича по тях „ручеят". От разтворените стени на къщичките погледът попада в дълбочината на английската градина. Тя контрастира с японската, но и тук двете концепции за природата, двете култури, се преплитат в съвършена хармония.
В чайната градина по времето на Албер Кан е съществувала мъничка къщичка за чайни церемонии. Съвременният павилион е направен през 1966 г. от японска чайна школа. От павилиона пътечка отвежда до „цукубаи" - съд за вода, изработен от естествен камък. Такива съоръжения се поставят в памет на велик майстор на чайната церемония, живял през XVI век и положил основите на трите главни направления в чайната церемония.
gradinata.bg