Градините "Мирабел" в Залцбург, Австрия
Световно известният изглед от пощенските картички към града и крепостта на Залцбург е немислим без градините "Мирабел". Паркът представлява пъстра композиция от цветя, скулптури и водни ефекти в типичен бароков стил. Дворецът Мирабел, намиращ се днес в новата част на Залцбург, е построен през 1606 г. по поръка на архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау.
Той бил романтичен подарък за обичаната от него Саломе Алт, на чието име е и кръстен в началото - Дворец Алтенау. Изграден е извън пределите на тогавашните градски стени. След смъртта на Волф Дитрих, през 1617 г. дворецът получава новото си име "Мирабел" от наследилия го Маркус Ситикус. Името "Мирабел" произхожда от женското собствено име от италиански mirabile - възхитителен и bella - хубав, красив. Градините са изградени по ос, ориентирана в посока север-юг и съответно с направление Крепостта Хоензалцбург – Катедралата на Залцбург. Оригиналният парк бива премоделирани според проектите на Йохан Бернард Фишер под владетелството на Принца-архиепископ Йохан Ернст Тун през 1689 г. Само няколко деситилетия по-късно, известният архитект Франц Антон Данрайтер също променя частично градините (1730 г.), оформяйки ги така, че днес биват оценени като едни от най-красивите барокови градини в Европа. През 19-ти век те са коригирани още веднъж, някои части са разрушени, като например оригиналната градина с джуджета, няколко колонади, окръжаващи площадното пространство на двореца и др. Големият партер е най-старата част от "Мирабел", която е запазена и днес. Ако влезете в партера откъм площад Макартплац, ще се изправите пред вътрешни и външни балюстради. Около басейна на централния фонтан, върху високи постаменти, са разположени четири фигурални двойки, създадени от Отавио Мосто. Те символизират от една страна четирите елемента – вода, огън, въздух и земя, а от друга страна майсторски интерпретират теми от митологията.
Градините на Версай, Франция
Важен елемент в създаването на разкошния дворец Версай е изграждането на градина, която да съответства на импозантната архитектура. За целта Луи ХІV поканил бележития майстор на парковото изкуство по това време Андре Льо Нотр, който да претвори в дело идеите на Краля-слънце за величие и хармония. Резултатът от работата на големия творец, ботаник, архитект, художник е забележителен: отводнени са земите около строящия се дворец, оформена е оста изток-запад в перспективата на двореца. Въпреки трудностите, заедно с напредъка на строителството на двореца Льо Нотр съумява да изгради модела на формалната или така нареченият френски стил градина. За разлика от ренесансовите италиански градини, класическите френски са по-обширни и изпълнени със светлина. В противовес на всички барокови декоративни градини в Европа, френските са строени по известния принцип, че простотата е красота. Отделните елементи на парка са свързани геометрично и чрез простотата на своето съчетание, като стремежът е чрез композицията да се утвърди абсолютизмът на кралската власт и философското разбиране на Луи ХІV за света.Това, което в ренесансовата градина изглежда разпръснато и неорганизирано, подчинено като че ли на законите на шанса, във френската класическа градина е хармонично организирано като наниз от перли. Френският класицизъм и паркът Версай, като най-ярък пример за класическа градина, е триумф на геометричната композиция.
"Кукенхоф", Холандия
"Кукенхоф" се слави като най-голямата цветна градина в света. Всяка година милиони луковици се засаждат на ръка, за да образуват необикновени алеи от разноцветни лалета, зюмбюли, нарциси, лилии, гербери и орхидеи. В превод името на "Кукенхоф" означава "зеленчукова градина" и е кръстена на билковата градина от кухнята на замъка на Jacoba van Beieren. Разположена е в южната част на Холандия, близо до град Лис, между Амстердам и Хага. Паркът се облагородява и поддържа от далечния 15-ти век, когато е проектиран.През 1949г. цветната градина е официално открита от кмета на Лис, когато е било и първото цветно изложение, имащо за цел да позволи на цветарите да представят своите хибриди и така да се подпомогне износа на Холандия. Оттогава изложението се провежда ежегодно. Освен основната градина има още седем градини, наречени "Вдъхновяващи градини". Често посетителите на парка са изкушават и да се качат на колело, за да разгледат цветните полета, които заобикалят градината. Освен това в парка се провежда и цветно шоу, парад на цветята, както и семинари с полезни съвети за любителите фотографи. Също така може да видите водна градина и стари запазени сортове растения, които не се срещат другаде по света. Интересно е, че паркът работи само два месеца в годината. През останалото време от годината градините се аранжират и поддържат.
Бахайските градини, Израел
Водопад от багри в изключителна хармония, който доставя неповторима наслада на сетивата – това са Бахайските градини, които се считат за истинско произведение на архитектурното изкуство и привличат хиляди туристи от тържественото си откриване през 2001 г. насам. Намират се в Хайфа, третия по големина град в Израел, и са свещен храм на бахаите – религия, която почита красотата и хармонията.Изградени по проект на световноизвестния архитект Фариборс, градините се подчиняват напълно на двата основни бахайски закона: "С всяка своя мисъл и действие трябва да създаваш само хармония" и "Всеки ден трябва да твориш нещо съвършено и да се стремиш към красота".
Бахайските градини са разположени на 18 тераси и се спускат по подножието на хълма Кармел като цветна река. Сред хармонично подредените растения арки има и много красиви алеи, статуии, беседки, мраморни парапети, цветни мозайки, фонтани и шадравани. На водата е отредено важно място – защото тя е приемана като свещена живителна сила. За да се разгледат всички тераси, трябва да се изкачат 1000 стъпала. Прелестните градини са не само духовен и административен център на бахайската вяра, но и мястото, където са положени тленните останки на основателите на религията – Баб и Бахаулла. В техните гробници обаче не се допускат посетители, за да бъде запазен вечният им покой.
Градината на Мажорел, Мароко
Градината на Мажорел се намира в Мароко, по-точно Маракеш. Историята на парка започва през далечната 1920 г., по времето когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. През същата тази година в Маракеш се заселва виден френски художник – Жак Мажорел. Той купува градината с идеалната цел да и вдъхне нов живот. И успява. Той построява басейн, навсякъде слага кокосови плами, дъхави бугенвилии, бананови дървета, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред тежката мараня на пустинята. Всичко това се допълва от основния цвят, който контрастира в градината и придава тежест на цялостната обстановка –кобалтово синьо. Днес Жак Мажорел е позабравен от истрорията. Но градината, точно обратното. И това е благодарение на едно голямо име в света на висшата мода Ив сен Лоран. Именно на именития дизайнер дължим това прекрасно малко късче от рая. Той поема стопанисването на градината през 1980 г., обогатява я и не позволява да затъне в забвение. По-късно в градината е построен и малък музей посветен на ислямското изкуство.