Новина от категория Скандално
Архив на публикациите

Баневи държали да им казват „мистър“ и „мадам“, за тях другите били „раята“

Видяна: 66720 пъти

Зорница Илиева завършва Стопанската академия „Димитър Цанов“ в Свищов и попада при Николай и Евгения Баневи през 2010 г. Тогава се явява на конкурс за счетоводител в Завода за хартия в родния си град Костенец. Предприятието е сред приватизираните от фамилията. След година Зорница е повишена в главен счетоводител, а после става изпълнителен директор. Работи всеотдайно за семейството години наред, накрая си тръгва с разбити нерви и огромно огорчение. „Работех като луда за Баневи, за мен нямаше ден и нощ, нямаше отпуск. Формално се водех финансист. Неформално бях управител на различни фирми”, споделя Зорница Илиева.

– Г-жо Илиева, какво е да си служител на фамилия, която днес е на подсъдимата скамейка?

– Работих за това семейство цели 10 години, като последните 4-5 бих определила като „ад”. При Баневи цареше жестоко напрежение и пълен хаос. Нямаше фиксирано работно време, трябваше да съм 24 часа на тяхно разположение. Без значение от часа – може да е 22, или 3, или 5 призори, ако господин Банев се присети за нещо, започва упорито да звъни по телефона. При това споделя свои най-натрапчиви мисли, в които дори си вярва. Например, че ще прави на покрива на някой хотел хеликоптерна площадка – и това в 3 след полунощ.
През деня също беше голяма суматоха. Николай и Евгения ги интересуваха само парите и нищо друго. Трябваше всичко да се реже на скрап, за да има финанси за екзотичните им ваканции в Куба, Малдивите, Карибите, за прословутите потничета, обсипани с камъни на Евгения Банева за по 10-12 хиляди лева едното, за чанти от по 15 000 лева, дрехи и обувки от най-хитовите модни брандове. И най-важното – за вечерта да бъде осигурено розето, за което се пръскаха хиляди левове на месец. Това е, което ги интересуваше. За тях друго освен думата „пари” не съществува. Не съм вярвала, че толкова празни духом хора може да съществуват…
– Освен за дрехи и пътувания по света, за какво друго харчеха?
– Г-н Банев обичаше редовно да ходи по казина, а също и да инвестира в „Бенч марк”. Той имаше две позиции там, които бяха на името на фирма „Туристпродукт”. Неин управител се водеше Свилена Генчева, сестрата на Евгения, но аз бях пълномощник и затова знам какви пари влизаха в „Бенч марк”.
– Какви?
– На месец не по-малко от 200-300 хиляди лева. Това продължи около половин година. Банев губеше тези пари, вместо да ги инвестира в заводите си или поне да плати заплатите на служителите.
– Мария, майката на Николай Банев сега също е подсъдима. Родителите му намесваха ли се в холдинга?
– Бащата Йордан Банев беше културен човек, ядосваше се на семейството си. Той идваше в „Русалка” само за рождения ден на сина си, понеже открито се дразнеше от поведението на близките си. Мария обаче беше в пълен синхрон със сина и снаха си. Тя ми казваше, че съм длъжна да зареждам банковата й сметка, а аз й обяснявах, че нямам такова право, ако г-н Банев изрично не ми нареди. При което тя ми отвръщаше с един такъв особен тон – все пак аз съм майката на Николай Банев. Всички имаме родители, да са ни живи и здрави, но това излизаше от контрол. Мария беше надхвърлила 70-те години, когато й се купи ново „Ауди А6”. Понеже госпожата е майка на Николай Банев… И тя си го караше.
– Не обсъждахте ли накъде отива бизнесът, не говорехте ли за състоянието на фирмите?
– Много пъти, както аз, така и други колеги, се опитвахме да им кажем, че за да има пари, трябва да има производство, търговска дейност и след това да дойде печалбата, но това те не го разбираха. Искаха само едно – всичко да се нареже на скрап и да си осигурят личния комфорт. Евгения въобще не се интересуваше, че хората трябва да вземат заплати, да плащат текущите си сметки, да се изхранват. Самата тя в телевизионно интервю обясни, че ние всички сме били „раята”, а те „богатите, които сами се оправят“. Наистина смятаха подчинените си за роби, които трябва да са благодарни, че са случили на господар.
Впрочем, осигуровки не се плащаха, за Баневи такова понятие не съществуваше, макар че в последно време многократно повтарят, че били редовни данъкоплатци. Категорична съм – данъци не са плащали и като цяло не обичат да плащат. Може би, ако все пак са плащани някакви данъци, те са за не повече от 10% от реално дължимите суми.
– Освен да превръщат заводите в старо желязо, Баневи направиха ли някъде инвестиция, подобрение, ремонт?
– Категорично не. Дори в любимата им „Русалка”, подобно на заводите, не само, че не е правена инвестиция, но дори и елементарен ремонт не е имало. В „Русалка” не идваха туристи, къщичките бяха постоянно празни.
– При това положение как се финансираха прищевките на семейството?
– Винаги изкарваха мен виновна, че няма пари, най-вече за личните им разходи. Трябваше да отговарям и за тези харчове, които според мен бяха лични, а според тях – корпоративни. Но преценете сами – лични или корпоративни са разходите за тока, с който подгряваха водата в басейна си с олимпийски размери, или сауната си? Според тях това били корпоративни разходи. В един момент казах на г-н Банев, че сметката за ток е 4000 лева, а нямаме нито лев в сметките. Той се фръцна – о, на мен никой няма да посмее да ми спре тока, те добре знаят кой съм аз. Няколко часа по-късно токът на резиденцията беше спрян. Естествено, бях виновна аз, че не съм намерила пари. А откъде да ги извадя, като нямаше никакво производство?!
– Баневи как се отнасяха към хората, които работеха за тях?
– Банев твърдеше, че е завършил психология в Русия. Той наистина доста умело може да психясва хората. Известна е историята с адвокатката Ива Петева. Една сутрин в 5 часа г-н Банев ми се обади и нареди веднага да отида в резиденцията. Обясних му, че съм в Костенец, но той нареди – тръгвай веднага, че ще има проблеми. Потеглих и на място разбрах, че Ива Петева и Евгения Банева са прекалили с алкохола. Не знам какво точно е станало, но когато г-н Банев се е прибрал, е имало не само психически, но и физическа намеса. Разбира се, не му пречеше след това да я нарича „мое сладко алкохоличе”.
– Вярно ли е, че Банев е обмислял да обяви „Русалка” за суверенна територия, подобно на княжество Монако?
– Да. Той сериозно си мислеше, че това е напълно възможно да стане.
– При такъв „размах” да не би да ги наричахте ваше величество?
– О, искаха да се обръщаме към тях с мистър Банев и мадам Банева. Какво да ви кажа, мания за величие.
– А помагаха ли на бедни, на болни, на страдащи хора?
– Категорично не, с благотворителност не се занимаваха. Евгения обръщаше внимание само на дрехи и обувки, това я интересуваше. Г-н Банев се интересуваше от хазарт. Монако беше любимото място на Евгения, а Николай обичаше да ходи в Русия. Там пътуваше сам, понеже Евгения не обичаше да е в Русия, било студено, нямало толкова молове, както в Монако, там не можела да се изживява като българската лейди Даяна.
– Някои хора осмятат, че делата срещу тези самозабравили се типове са саморазправа с тях. Вие какво бихте им казала?

– Всеки, който е работил с тях, не смята така. Учудващо е, че чак сега те попаднаха под ударите на закона, въпреки че от десетилетия вършат беззакония.
"Империята Баневи се завръща!" - такава заявка даде от ареста Николай Банев, обвинен за организирана престъпна група заедно със съпругата си и с майка си. "Българската приватизация беше неизбежен процес... Главният прокурор и ДАНС имат скромен капацитет да извършат такъв, наречен "цялостен" преглед на толкова многолик и специфичен за различните отрасли на икономиката процес. Лично за мен... сериозен и задълбочен анализ на договорните неизпълнения и на отговорните държавни и местни институции в следприватизационния договорен период, ще бъде едно удовлетворение и изчистване на опетненото ми име. Но реализацията на тази потенциална възможност приемам с недоверие и повече от скептично. Може би в момента се цели повторна приватизация да се извърши. С промени в законодателството", пише той от затвора. /уикенд

Публикувана на
22 Февруари 2020 година