Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Земята е куха, обитаема отвътре

Видяна: 20400 пъти

На 23 ноември 1968 г. американският космически апарат ESSA-7 прави няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци. На тези снимки ясно се вижда огромна черна дупка в района на полюса. Тяхната публикация възражда интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува друг живот вътре в нея.
Теорията за кухата Земя не е нова, се отбелязва в публикация на Древните ком. От век на век тя вълнува умовете на хората, смятат я за абсурдна, ненаучна, надсмиват й се, но тя намира все нови привърженици. Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които описват „друг свят“, намиращ се под земята – Орфей търси там Евридика, там се е спуска Одисей, под земята се намира адът на християните и задгробният свят на китайците. Кухата земя е описана в романа на акад. Владимир Обручев „Плутония“, за нея пише Жул Верн в романа „Пътешествие до центъра на Земята“, както и много други автори. Мистиците на Тибет вярват, че под земята се намират легендарните Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи огромна психическа сила, които понякога излизат на повърхността на Земята.
Много сериозно към тази хипотеза се отнасят в Третия райх и дори предприемат търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 г. излиза книгата „Кухата Земя“ на д-р Реймонд Бернард, който по това време изчезва в пещерите на Южна Америка, т.е. добира се до подземния свят, както смятат неговите последователи.
За първи теоретик на кухата Земя в западната култура се смята Платон. Ученият от Петербургската академия на науките математикът Леонард Ейлер твърди, че нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Ейлер признава съществуването на една куха обвивка, отделена на голямо разстояние от ядрото. Тази обвивка според него има изходи на Северния и Южния полюс. Както смятал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра устойчивост на планетата, отколкото няколко обвивки.
Идеята за кухата Земя през 1692 г. отстоява и прочутият астроном Едмънд Халей, същият, който открива Халеевата комета. Халей смята, че Земята се състои от обвивки с дебелина около 800 км, две външни концентрични обвивки, разделени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с различна скорост. Халей смята, че изтичане на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния.
През 1818 г. американският инженер Джон Клийвс Саймс се обръща към Американския конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход във вътрешността на Земята. На 15 април 1818 г. членовете на Конгреса, директорът на университета и няколко големи учени получават такова послание:
„До целия свят. Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има отвори на полюсите от 12 до 16°… Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от Сибир в края на лятото със северни елени и шейни… Обещавам, че ще намерим топли и богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни, а може би и хора… Наемам се да докажа истинността на това изказване и съм готов да изследвам вътрешността на Земята, ако ми помогнат институциите. Клив Саймс, бивш капитан от пехотата“.
Естествено, не му дават пари и дори не вникват в неговата теория, макар след това Саймс се сдобива с множество последователи. /лупа

Публикувана на
25 Септември 2020 година