Новина от категория Скандално
Архив на публикациите

Гилотината на лорд Минчев сече

Видяна: 20679 пъти

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Гери-Никол като захабена първа страница!
Мислех си тези дни, че скоро не съм виждал Гери Никол. А тя сигурно е била на шопинг за да попадне на този джемпър, носещ ми асоциации с Париж, когато Бриджит Бардо беше световен идеал за красота. Но няма да сравнявам Гери с моден идол, нито пък с Бардо, само се чудя как, защо и докога, певицата ще плува в океана от колебание докато намери собствен стил. Този цвят изобщо не подхожда на тена на госпожицата, изработен по кой знае каква технология. Самият тен е като захабена първа страница на ръководство по съхранение на машинни части. Тук може би са добавени равни части грес, пясък и машинно масло. Кройката на облеченото никак не е далеч от мантата на една хигиенитска, е, признавам, че материята наистина превъзхожда обичайните дочени платове. Това в ръката на Никол ексцентрична пура или цигаре е, дано не е пиратка, подготвена да заличи всичко описано от мен, което ще е едно добро начало. Иначе- браво за красивото изумрудено кръстче.
Димо облечен като недовършен стенопис…
Браво, аплодисменти! Тук Смелостта е свила малко гнездо, истински офис на своя мащаб, само не зная с какво се е хранила, за да покаже като резултат „процесните” цветове. Любимият актьор Димо Алексиев е дал свобода на действията си, като със задълбочеността на прилежна шивачка е наплъстявал цвят до и цвят върху цвят. Да започна с резедавата вратовръзка, която като малка, но хитра политическа партия разцепва голямото политическо пространство. Тя е малката пътечка, по която избира да стигне окото, за да забележи останалия цветови безпорядък. Възелът, както се казва, вече е затегнат. Може би затегнат до лилаво, което обяснява цвета на ризата, пльоснала се спокойно, като локва на площад върху звездния силует на актьора. Следва умилителна оранжева жилетка в цвят , в какъвто обикновено боядисват автомобили от нисък клас. Ако човек се отдръпне малко по-назад, може да добие чувството за неловък стенопис, който или току що е бил започнат или току- що заличен. Тъмносиньо сако обединява стореното, което пък може да е било гардероб към някоя хумористична роля на господина и той изобщо да не е отговорен за този избор.
Графолюбомир облечени като пастори без паство
Тези, тримата си ги бива. И заедно и поотделно. Но тук говорим за мода и което ми се набива на очи са не бананите, почти в устата на Миро, а черния цвят, обединяващ талантите. В средата Графа, сякаш пастор, носи тъмна риза без вратовръзка, сако в неясен цвят, което под сценичните светлини може да изглежда от патладжан до дъното на прегорял тиган. От Любо се виждат само внушителен грамаж дрънкулки, заселили се в деколтето му. Сигурно всичките му приятели са се наговорили да му подарят сребро на рождения му ден. И като няма къде да ги сложи, ето ги на врата му. Миро носи сако което му е очевидно голямо. Отдолу е само по жилетка а гърдите са оставени за изложбена площ на други дрънкулки, не съвсем като на Любо. Абе хора, дори аз вече не нося бижута, вие защо го правите? И ей така, защото са ми симпатични тези тримата, ми хрумна да им измисля общо име. Може пък да си спретнат един дует, изпод моето вдъхновение. Я да видим – Миролюбограф? Графолюбомир? Люграми? Нека да е лято, както се е пее в онази песен!

Публикувана на
27 Февруари 2021 година