Новина от категория Скандално
Архив на публикациите

Да умреш като куче в прехвалената УМБАЛ „Св. Георги“

Видяна: 101680 пъти

„Наред със специалистите, които много уважавам, в здравната ни система има чудовища, от които тя трябва да се изчисти“. Това заяви пред медиите съсипаният от мъка адвокат Йордан Давчев, баща на починалото тези дни 18-годишно момче в УМБАЛ „Св. Георги“. Университетската болница стана печално известна с поредица от смъртни случаи. Славеща се, уж с най-добрите медици, в обществото, тя е вече с имиджа на злокобен лазарет.

Катя КАЗАКОВА

ДА УМРЕШ КАТО КУЧЕ
Видео, публикувано във фейсбук, показа как двама мъже умират, докато чакат за настаняване пред сградата, в която се помещава клиниката по алергология на Университетската болница "Свети Георги". Единият - на кислородно дишане, а другият - легнал на стълбите. Клетникът, седнал на тротоара пред отделението по алергология, с кислородна маска на устата е Господин Господинов от село Брестник. До него на стълбите е пловдивчанинът Любчо Лалев. Датата е 16 ноември м.г. Няколко часа по-късно двамата издъхват в клиниката, която от скоро е трансформирана в отделение за долекуване на пациенти с COVID-19.
"Съпругът ми е инвалид 100% с чужда помощ, 6 инфаркта, 7 стенда, с три байпаса, рак на бъбреците през ден е на хемодиализа", коментира пред БНТ Мария Господинова- съпруга на починалия пациент. "Ние седяхме около два часа, регистриран е на регистратурата, моят мъж вече нямаше сили", добавя Господинова. След преценка на лекарите Господин Господинов е преместен в новообразуваното отделение за пациенти с COVID-19 в другата база на болницата. "Приеха го на третия етаж, пеша до горе. В рамките на час той ми се обажда отново и ми казва: върнаха ме отново в Инфекциозна, не съм бил за тях", добавя съпругата. Господинов остава в Инфекциозна клиника до понеделник, предвиден е за хемодиализа, която така или иначе не е направена. По неясни за съпругата му причини отново е взето решение той да бъде транспортиран в отделението за по-леки случаи. "Чакахме повече от 47 минути, търсихме, викахме, нямат носилки, нямат инвалидни колички. Стигнахме между втория и третия етаж аз го виждам, че умира кислородът свърши...", разказва вдовицата.
В рамките на минути състоянието на мъжа се влошава, а малко по-късно умира на реанимационната маса. В известието за смъртта пише, че причината е сърдечен арест и че е с потвърдена диагноза COVID-19, факт, за който съпругата му не е била уведомена. "Искам да излезе истината, да се отнемат необходимите разрешителни и никога повече тези хора да не практикуват това нещо. Защото дори и да ги уволнят, те ще се преместят просто в друга болница и ще продължат същото. Искаме наказание. Искам затвор!", категоричен е синът на починалия Господин Господинов.
Другият мъж от видеото - пловдивчанинът Любчо Лалев- също издъхва часове след Господинов.
„Ръководството на лечебното заведение проверява какво точно се е случило и какви са били действията на всички служители, които са се намирали на мястото на инцидента или са били ангажирани със случая. В случай, че се открият данни за извършено престъпление материалите ще бъдат предоставени на Прокуратурата за извършване на действия по компетентност", гласеше позицията на УМБАЛ "Свети Георги" до медиите.
КАК ТАТКО ПОЧИНА В МЯСТО, КОЕТО НАРИЧАТ БОЛНИЦА
Историята е на Илияна Захариева, шеф на пиара и комуникациите на А1, споделена в емоционален статус във фейсбук, публикуван в 24часа.бг:
"Моят татко почина миналата събота... събирах сили досега да кажа как си отиде. Знам, че това няма да го върне, но може би ще помогна на други.
Той имаше хронична бъбречна недостатъчност и ходеше 3 пъти в седмицата на хемодиализа. На 27.10 отиде за планираната си диализа и го върнаха, защото имаше температура 37.6. Обадиха ми се и веднага се заехме да направим тест, който се оказа положителен за ковид. Какво следва оттук нататък? Беше ми обяснено, че единственият вариант за пациент на хемодиализа с ковид е да бъде приет в Инфекциозната болница в Пловдив, където ще го лекуват от вируса и ще му правят диализа, всичко било организирано. В Инфекциозната, разбира се, нямаше места. Намерих, с познати, с връзки.
На 28.10 (сряда) го приеха, ден след пропуснатата хемодиализа. Приемът с "връзки" стана след 3 часа чакане на опашка. Контактите ми бяха на високо ниво, пазеха му легло и очаквах адекватна грижа. Приеха го в сряда, 28.10. Мисля, че на следващия ден направиха снимка и установиха пневмония, не тежка според докторката, едностранна, за която почнаха лечение с вливания. Ставаше четвъртък, а още не му правеха диализа, въпреки че вече беше пропуснал тази във вторник. След много настояване и напомняне от моя страна го диализираха в петък.
Как става това в Инфекциозната болница в Пловдив? Пациентите от ковид лежат на втория етаж в болницата (стара порутена сграда), моят баща беше в блок 1, за диализата трябва да слезе на долния етаж в КАРИЛ по стълби, асансьор няма, и да дойдат с машината за диализа от съответното диализно отделение. Първия път човекът си слезе по стълбите и направиха диализата. Как, с каква апаратура, с какви препарати - нямам представа и няма да разбера. Само знам, че в неговия диализен център го следяха доктор и няколко сестри, мереха му килограми и кръвно по няколко пъти, докато тук просто го сложиха на машината. След първата диализа като че ли нещата бяха ОК. Обещаха ми, че е включен в план за следващата седмица понеделник, сряда и петък за диализа и продължават и лечението за вируса. В понеделник вече не си вдигаше телефона. Понеже ковид вирусът се третира като чума, достъп до отделението, докторите и болните няма. В 12 часа заставаш на стълбичките на Инфекциозна и чакаш някой да благоволи да даде "сведения" за твоя близък човек. Чакаш, чакаш, в някакъв момент излиза изнервен доктор или сестра, скарва ти се и евентуално ти казва нещо. Моят брат си живее в Пловдив и лично ходеше всеки ден на обяд за сведения и да занесе каквото има нужда. Мен пък специално ме информираха по телефона какво и как се случва, защото съм с протекции. Явно нещо се е случило след диализата в понеделник, защото в сряда?!? ми казаха, че не е съвсем добре, бил объркан и неадекватен, имал фациалис (изкривяване) на лицето. Не съм доктор, но това ме разтревожи много и тръгнах спешно за Пловдив. Успях да алармирам явно и тях, защото на четвъртия ден след влошаването му, след диализата в понеделник, се спретнаха да го заведат на скенер (да изключат инсулт) и да му направят отново пропуснатата в сряда диализа.
Благодарение на този скенер, за който го транспортираха с линейка, успях да видя за последен път баща си. Лежеше в носилката, беше в съзнание, надигаше си главата с учудване какво се случва. Погледна ме и ме позна, усмихна ми се. Тази мила, объркана усмивка ме преследва сега в безсънните ми нощи. Приближих се, хванах го за рамото и му казах: "Тате, всичко ще е наред. Водим те на едно изследване". В този момент един от санитарите, носещ носилката, ми се разкрещя: "Като не помагаш, поне не пречи". Отдръпнах се, стресната и уплашена. Когато съм притеснена, се чувствам притисната от безпощадните ръце на системата.
Предполагам, че с повечето хора е така. Самочувствието, авторитетът, увереността изчезват пред страха за близкия човек.
Четвъртък. Диализа от 1 до към 5 следобед, аз се прибрах в София, защото вече нямаше какво да направя, нямам достъп до никъде. В 10 вечерта ми се обади санитарят от ромски произход Динко. Това беше единственият телефон, с който разполагах, освен на шефа, където бях с протекции. В самото отделение никой от лекуващите лекари не си дава контактите, никой. Само санитарят Динко - човекът, който ни даваше информация, наглеждаше го, слагаше му памперса и пижамата, проявяваше човечност и грижа.
Та Динко ми звъни и казва: "Пращай брат ти веднага тук с едно одеяло и двама мъже, лежи пет часа долу в отделението, няма санитари, няма носилка и не можем да го върнем горе в отделението." Онемях. Дори не успях да се ядосам, отново страхът ме пребори. Звъннах веднага на "шефа" в 10 вечерта и разказах какво се случва. Какво последва? Нищо. Час по-късно от Динко разбрах, че баща ми продължава да лежи долу сам, той е успял да го изкара отпред (защото брат ми няма как да влезе в КАРИЛ) и чака брат ми с одеялото да го качат на горния етаж. Та така в 12 часа брат ми отиде и също за последен път успя да види баща ни. Казва, че го е познал и му се е усмихнал. Сложили го в леглото да му пуснат системите от предписаното лечение. В цялата тази случка дежурен доктор не присъства. Само санитарят Динко и една горе-долу отговорна сестра, която държеше да му пусне системите.
На следващия ден в петък вече знаех, че има нещо много гнило в тази болница.
Задействах се на още по-високо ниво, лично шефът на цялата болница се ангажира със случая на баща ми. Обсъдихме състоянието му, настоях да го преместим в диализно отделение, но ми отговориха, че без отрицателен PCR тест няма мърдане от Инфекциозна болница. Сега за последен път ще нарека Инфекциозна "болница". Защото всъщност това е в най-добрия случай лазарет.
Място, където болните лежат в едни легла по една пътека и се разчита май основно на естествения подбор. Е, баща ми не се оказа от оцеляващите. В събота сутринта се обадиха на брат ми, че е починал през нощта. Какво се е случило, никога няма да разбера. Знам, че придружаващото му заболяване го правеше рисков и може да се влоши от много неща, но докторите също го знаеха и не направиха нищо, за да получи адекватната грижа за състоянието си. Системата ни е абсолютно неподготвена за такива пациенти или поне тази в Пловдив.
Единствената ми утеха е, че предната вечер, вече задействани от най-високо ниво, проявиха човечност и ни помолиха да занесем електрическо одеяло, защото са му много студени крайниците. В 8 вечерта намерихме отворен магазин, купихме одеяло и го занесохме. Моля се моят татко да си е отишъл в мир и топлина. Топлина от електрическото одеяло, не от хората около него. От тази болница той и моето семейство получихме само безотговорност, хаос, непрофесионализъм и безчовечност.
Ето и позиция на УМБАЛ "Свети Георги" след случая с бащата на Илияна Захариева, в която се размахва пръст на медиите, че проявяват тенденциозност при изнасянето но случая.
Уважаеми медии, Уважаеми медийни редактори, Уважаеми репортери
Участници сме в безпрецедентни събития, които поставят на изпитание волята, морала и чувствата на всички ни. Повод за обръщението ни е публикация в медиите от 13 ноември 2020 г., чрез която се дава гласност на изявление, направено във „Фейсбук“ от г-жа Илияна Захариева - мениджър на голямата телекомуникационна компания А1, загубила баща си по време на лечението му в УМБАЛ "Свети Георги". Лечебното заведение направи всичко, за да бъде спасен животът на г-н Захариев, категорични са лекарите. Независимо от това, по конкретния казус тече проверка, с която се проследява цялата хронология и всички детайли, споменати в публикацията на г-жа Захариева.
Съчувстваме на всички, които в условията на пандемията загубиха любими хора и изказваме най-искрените си съболезнования.
Ръководството на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив апелира към всички медии да бъдат по-внимателни и предпазливи при излъчването или използването на изявления и материали от социалните мрежи, често съдържащи директни нападки и крайно негативни оценки към дейността на лечебни заведения и работещите на първа линия с COVID-19.
ПОРЕДНАТА ЖЕРТВА
Жена сигнализира, че баща ѝ също е починал заради хаоса в болницата. Костадин Семерджиев развива грипоподобни симптоми и се влошава. "Джипи-то не му обърна никакво внимание, състоянието му се влошаваше. Майка ми също е болна. Викнаха Бърза помощ. Бърза помощ, след като разбраха, че е на 77 години, реши, че не е за тях", разказа дъщерята на починалия - Диана Финч. След дълго разтакаване, мъжът е настанен в Инфекциозната болница в Пловдив. Адът за Костадин обаче предстои. "На втория-третия ден успях да се свържа с лекар, който ми обясни, че той има двустранна бронхопневмония, те се опитват всичко възможно да направят, но може би ще го преместят. Всъщност са решили да не го местят. И на следващия от майка ми разбирам, че той е преместен. Шофьорът на линейката, който не е с медицинско образование естествено, сам е превозвал, доколкото разбрах са били шест пациенти", обяснява дъщерята, която е медицинска сестра в Англия. След това тя не успява да се свърже нито с баща си, нито с лекарите му, които търси, за да обясни, че 77-годишният мъж е с белодробно заболяване и то не позволява подаване на кислород в големи количества. Два дни по-късно мъжът умира.
КАК ЗАГУБИХ БАЩА СИ В МБАЛ „СВ. ГЕОРГИ“
Личният разказ на Ася Георгиева, загубила баща си след диагноза "коронавирус"и за премеждията на семейството в болничната система, е публикуван в OFFNews:
Бих искала да споделя трагичната история на моя баща, пенсиониран лекар, която завърши фатално за него след лечение в Неврологично отделение на МБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното отделение на болницата.
Всичко започна на 21.10, когато баща ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе транспортиран с линейка на Бърза помощ до МБАЛ "Свети Георги" и приет за лечение в Неврологично отделение в основния корпус на сградата на бул. "Пещерско шосе" 66. Тъй като свиждания и личен контакт с болните по време на пандемията не са позволени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болницата. В събота, 24.10, след личен разговор с лекар, получих позитивна обратна връзка за общото му състояние, което според медиците беше сравнително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, напълно адекватен и готов за изписване. Не се споменаваше за никакви усложнения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми извън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на баща ми, която познава по случайност лекар от същото това отделение и е получила информация именно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след личното ми посещение в болницата, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик. Същата съботна вечер, 24.10., успях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с лекар, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и правят ли се бързи Ковид тестове при приема на пациенти, възможно ли е да мислим за Ковид в случая. Отговориха ми, че в болницата няма практика да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „Все пак, при положение че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е възможно?“ Отговорът бе, че баща ми е без симптоматика за Ковид и вероятно става дума за банална урологична инфекция вследствие на поставен катетър. В неделя, 25.10, отново се обадих в отделението с въпрос дали баща ми е добре и със същата молба – да опитаме да направим Ковид тест преди изписването заради температурата. Отново ми отговориха, че не е необходимо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма повод за притеснение. Също така – на следващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.
На 26.10 (понеделник) аз и съпругът ми бяхме в Неврологично отделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един момент успях да разговарям с лекуващия лекар на баща ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която състоянието на баща ми е описано по следния начин:
Настъпили усложнения: НЯМА
Изход от заболяването: Пациентът се изписва в съзнание, стабилна хемодинамика, афебрилен...
В същото време видях, че в проведената терапия присъства венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият лекар не можа дори да каже на какво основание, по чие нареждане и за колко дни е бил включен и спомена като евентуална причина за антибиотика вероятна уроинфекция, свързана с катетъра.
След поне 60-минутно изчакване да доведат баща ми облечен и във вид за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във вида им, което ме разтревожи, а именно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид отделение, за разлика от останалите им колеги – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещение в събота не забелязах нито един човек от персонала, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на баща ми и ми се стори доста топъл, но реших, че си внушавам и се качих с двете санитарки и баща ми в инвалидната количка в асансьора, за да се придвижим към изхода на сградата. В този момент баща ми започна да кашля. Попитах го: „Как си, чувам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предишните дни?“ Тогава той потвърди, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли. Вървейки към изхода, успях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за проблема. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в присъствието на двете служителки от отделението измерихме температурата на баща ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.
Настоях да се върнем обратно в отделението, като междувременно съпругът ми се качи в Администрацията на болницата, където разговаря лично с асистента на директора, зам.-директора на болницата и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха информирани за състоянието на баща ми и за несъответствието на показателите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за изследване за Ковид, отново такова беше отказано.
Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия лекар, че настоявам за Ковид тест и че няма как да го преведем вкъщи с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „Не знам защо очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им заболявания.“
Наложи се баща ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ "Свети Георги", където температурата му беше потвърдена, направиха му кръвна картина, изследване на урина, рентгенова снимка и ехограф на бял дроб, които показаха неголям плеврален излив вдясно, но въпреки това антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все пак ни препоръчаха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше как да осъществим със собствен транспорт, тъй като баща ми не можеше да се движи, беше дехидратиран и в сериозно общо състояние, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ "Св. Георги", но е отделена от основната част на сградата, както и съдействие по организация на преглед, категорично ни беше отказано.
Тук искам да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от персонала - лекар и санитар - бяха без предпазни средства, като санитарят с неохота се съгласи да си сложи маската (и то само над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на съпруга ми. По коридорите на болницата засякохме множество посетители без маски или с неправилно сложени такива. В ден събота влизането в болничните общи части е напълно безконтролно, липсва персонал, както на Регистратура, така и Охрана, която да съблюдава спазването на мерките. Медицинският персонал на болницата в по-голямата си част явно не разполага с медицински маски с по-висока защита или дори хирургически трислойни маски, а масово използват памучни маски за многократна употреба.
След като прибрахме баща ми вкъщи, организирах посещение от частна лаборатория за вземане на PCR тест, с който диагнозата беше потвърдена на 30.10 късно вечерта, но междувременни загубихме още 4 дни, в които той не провеждаше целенасочено лечение, тъй като технически нямаше как да се вземе и изследва резултатът в по-кратък срок. Лечението му продължи „по телефона“. Личният лекар ни каза, че единственият начин да бъде прегледан е да дойде Бърза помощ. Тъй като състоянието му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето заявиха, че ще дойдат на място само ако има задух, а към онзи момент той нямаше все още задух, съответно линейка не дойде. Тук отново искам да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група не само заради прекарания инсулт, но и заради възрастта си (88 год.), на лечение към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който въпреки терапията не показва признаци на подобрение и очевидно се нуждае от хоспитализация.
В четвъртък, 5.11, забелязах, че баща ми е доста отпуснат и проявяваше признаци на летаргия и задух. Със съдействието на личния лекар извикахме линейка, но според доктора, който го прегледа, нямал нужда от хоспитализация, въпреки изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания говор, който според мен беше вследствие на задуха, а според лекаря от Бърза помощ – признак на дехидратация!
На 6.11. баща ми беше вече в тежко състояние, от 10.00 ч сутринта нататък почти не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за линейка, изпращането на която отне над 4 часа и 4 обаждания от моя страна.
След като Бърза помощ най-накрая дойде, констатираха с портативен уред за измерване на кислорода сатурация = 98, а впоследствие в самата линейка кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава кислород през цялото време до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, тъй като предходната вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел уред показваше отново 98 и именно на тази база лекарят от Бърза помощ прецени, че състоянието му не е тежко, а всъщност измерването е било напълно заблуждаващо!
На 6.11. вечерта баща ми беше приет в Инфекциозна клиника към МБАЛ „Св. Георги“ в тежко състояние и почина на следващата сутрин – 7.11. сутринта. За краткото време, което преживя в Инфекциозна клиника, нямам почти никакви наблюдения, както и обратна връзка относно приложеното му лечение и причините за смъртта му. Лекуващият му лекар съобщи, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, завършила без успех. Нещо, което ми направи изключително негативно впечатление, докато попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изказването на медицинска сестра от отделението, която реагира на молбата ми задължителните лекарства да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят баща ми да си ги взима сам (тъй като не е в състояние), с репликата: „Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като придружител?“ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид отделение се допускат и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си роднини и да следят приема на лекарствата им. Това е, меко казано, възмутително!
В резултат на всичко това имаме заразени от Ковид членове на семейството, някои от които с по-тежко протичане, и един загубен човешки живот на лекар, който посвети целия си трудов стаж да се грижи именно за здравната профилактика и превенция на населението като директор на отдел „Здравна просвета“ (ХЕИ/сегашно РЗИ), но за съжаление не можа да опази себе си, постъпвайки по спешност в болница.
Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница "Свети Георги". Отговорът бе, че е започнала проверка, а резултатите ще бъдат обявени след приключването ѝ.
„ЖОРЕ, КАКВО ПРАВИШ? КАК СИ ЛЕЛЯ“…
Абсурден случай в университетската болница „Свети Георги“. От там уведомили мъж, че 80-годишната му леля е починала след усложнения от COVID-19. Жената обаче се оказва жива, а човекът научава това по изключително шокиращ начин.
„Подадоха ми един чувал с личните ѝ вещи. Говорихме на другия ден къде трябва да отида, как ще ми бъде предадено тялото, че ще бъде в затворен ковчег“, разказва Георги Георгиев. Сред вещите Георги не намира телефона на леля си. Затова набира номера ѝ. „Леля ми вдигна и ме пита: „Жоре, как си, леля,какво правиш?“… Останах втрещен, аз просто приклекнах, погледнах си телефона… не знаех наистина случва ли ми се, говори ли го това нещо или ми се струва?!“, спомня си мъжът. Афектиран, той нахлува в отделението. „Дойде охраната на болницата, малко след това дойде и полиция. И фактически от полицията научих, че наистина има починал пациент с това име“, разказа още Георгиев.
От „Свети Георги“ отново отговорят епистоларно: „Дежурният лекар е проявил небрежност. На него е потърсена дисциплинарна отговорност. В стационара е нахлул мъж без лични предпазни средства. Лекарят е подал сигнал за нанесен шамар от страна на същото лице.“
Това са някои от по-фрапиращите случаи на починали пациенти в болницата, разказани от близките им. След всеки от тях има „позиция“ на УМБАЛ „Св. Георги“, под която дори не е изписано името на шефа й д-р Карен Джамбазов. Позицията е еднотипна, като писана под индиго. Разследваме, виновните ще бъдат наказани, има проверка на прокуратурата… И никакво извинение, изказ на съпричастност, състрадание. Тъй де, хора умират всеки ден под път и над път, какво толкова се е случило?!
"Има данни, че 18-годишният Теодор Давчев е пострадал при катастрофа, като първоначално не е потърсил медицинска помощ. Доста по-късно след травмата и след появата на по-засилени симптоми на черепно-мозъчна травма, е потърсена квалифицирана помощ и момчето е било транспортирано от Центъра за спешна медицинска помощ в Спешното отделение на УМБАЛ "Св. Георги"." Това се казва в официална позиция на лечебното заведение във връзка с инцидента.
"УМБАЛ „Свети Георги“ вече е предоставила пълната медицинска документация на Окръжна прокуратура - Пловдив и информация по всички други въпроси, поставени от разследващите органи. Назначени и извършени са съответните диагностични изследвания и пациентът е приет за лечение на черепно-мозъчната травма. Видът и обхватът на терапията са били обсъдени с целия колектив на клиниката. Терапията е била насочена към овладяване на състоянието и симптомите – лечение, насочено към намаляване на мозъчния оток", пише още в позицията.
За изясняване на причините за смъртта е била назначена съдебно-медицинска експертиза, но лечебното заведение не е запознато с резултатите от нея, тъй като материалите от досъдебното производство се разгласяват единствено по преценка на прокурора.
И след последния трагичен случай със сина на адвокат Давчев ръководството на болницата постъпва в типичния си стил – с позиция-оправдание до медиите. Тяхна вина, разбира се, отново няма. Цитираме част нея: "В болницата е назначена проверка, като се установява, че пациентът е бил наблюдаван, включително в деня на неговата смърт и е бил в съзнание и напълно контактен, след което влошаването му е настъпило внезапно.Категорично не сме съгласни с твърденията на близките на починалия, описващи поведението на медицинския персонал в Клиниката по неврохирургия. Не бихме искали да коментираме в детайли тези твърдения и на този етап ще проявим разбиране към състоянието на родителите. Въпреки неверните обвинения и медийния т натиск, лечебното заведение ще се въздържи от изнасянето на повече подробности относно травмата, хронологията на събитията, лечението и състоянието на младежа".“

Фрапиращо е, че при толкова изнесени в публичното пространство случаи на бездушно отношение към умиращите пациенти в тази най-голяма у нас болница, няма нито една реакция на здравното министерство. Болницата е държавна, а все едно, че нямаме здравен министър. Да се заинтересува какво се случва там, че хората мрат като кучета. Какви са били действията в случаите на лекарите и сестрите? Защо санитарите отказват да обслужват лежащо болни? Защо персоналът в неврохирургия, в случая с детето на адв.Давчев, гледа турски сериали на кафе, сякаш са си в хола вкъщи, а не на работа?
Ако нещо подобно се случваше в друга европейска държава, щяха да хвърчат оставки. Веднага. Включително и на шефа на болницата.


Реакции в мрежата:
НАКАЗАНИ!!! УВОЛНЕНИ!!!
20 Септември 2021, 22:34
На баща ми даваха Диазепам вместо болкоуспокояващи и беше тръгнал да излиза през прозореца, вместо през вратата. За малко да го изпуснем. Не ги е грижа за хората, отношение няма, условията потресаващи. А за това което се е случило с това детенце , не мога да намеря думи от гняв, яд и отвращение към тези убийци. Явно Карен Джамбазов не става за директор на болницата, щом подчинените му пушат, пият кафе и гледат сериали по време на работа!
ФУТИ
20 Септември 2021, 22:07
ДУМАТА ВИНОВНИТЕ ДА БЪДАТ НАКАЗАНИ,НЕ Е ДОСТАТЪЧН !!!! ОЩЕ ДНЕС ДА СЕ ОБРАЗУВА ДЕЛО И ДО НЯКОЛКО ДНИ ГАДОВЕТЕ ДА БЪДАТ ДА ЖИВОТ В ЗАТВОРА !!!!!!!!!!!!!!!! СИГА СА СЕ МОТКАЛИ ТЕЗИ СЪДИИ !!! ТРИЧЕТИРИ ДНИ И ДА СЕ СВЪРШИ !! ЧОВЕК УБИВА КУЧЕ,ПЪК ГО СЪДЯТ,ПЪК ПИШАТ, НЕДОВОЛСТВАТ!!!!!!!!!!!!!!!! ТИЛКОВА МЛАД ЧОВЕК !!!! А БАЩАТА АДВОКАТ!!!! СЪД ЗА ГАДОВЕТЕ И ТЕ НЕ СА ЕДИН И ДВАМА!!!!! ХОРА,НЕ СПЕТЕ !!!!!!!!!!!!!
Виновните да бъдат наказани!!!
20 Септември 2021, 21:52
Тази болница трябва да бъде разследвана, а виновните да бъдат с отнети прави и никога повече да не се наричат лекари! Цялото ръководство трябва да подаде оставка! Бездушни чудовища. През месец два има такива случаи при тях, и какво? Колко хора се хвърлиха от прозорците на тази болница, някой нещо да разследва, а? Излизат с някакво смешно писмо, изказват съболезнования и готово, всичко е точно! Как не ви е срам бе, изроди? Как спите спокойно? Дано Господ ви върне всичко!
Елена Вергова
От кога пиша, че лекарите ни убиват заради безхаберие...До кога ще търпим това бе, хора?? Затриват ни родителите, децата...и ние мълчим...Защо? Смърт за смърт!

Публикувана на
21 Септември 2021 година