И най-заплетеният от обрати и неочаквани развръзки турски сериал, показван у нас, бледнее пред психологическата драма „Сашко, къде си, покажи се, бе момче!“, която повече от седмица държеше под напрежение цяла България. Вероятно, ако тази сага бъде филмирана, ще се превърне в най-гледаемата лента у нас. Надминавайки даже „На всеки километър“ и „Робинята Изаура“. Сълзите на зрителите от диванчето ще се леят обилно, потресаващото подсмърчване ще се чува от всеки семеен хол, а след хепиенда накрая от всяка тереса ще има салюти и фойерверки, като по Нова година.

Динко ПЕТКОВ

След като Сашко беше открит жив МВР-то по изключение ще бъде обявено за „Мъж на годината“. Вътрешният министър ще приеме съответната за случая статуетка просълзен: „Тази награда е за неуморните усилия на органите на министерството да бъде открит Сашко. За нас нямаше ден, нямаше нощ. Нито хляб, нито вода. Не сме мигнали. Забравихме какво е дом. Търсихме, търсихме и пак търсихме. Е, успяхме. Извършихме подвиг, който не се помни в МВР. Благодаря и на жена ми, която категорично ми заяви: „Докато не намериш Сашко, не се прибирай вкъщи!“.
Адмирации, разбира се, за този героизъм на органите. Такъв сложен за разрашаване случай, както издирването на Сашко, щеше да затрудни и Еркюл Поаро, и Шерлок Хомс. Не беше лесен, като например, да се разкрият двамата братя-душмани на българския граничар, с което комшиите-жандармеристи се хвалят. Лесно е да заловиш прости овчари. Съвсем друго е 12-годишно дете, при това аутистче. Обявено за „свръх дете“. Бил е като игла в купа сено. Насреща, обаче, се оказа, че имаме и „свръх МВР“, със „свръх министър“.
Шефът на РДВР Перник Павел Млеканов разкрива подробности по операцията за издирването на Сашко.
"Когато възникна този инцидент, бе сформиран щаб и проведена полицейска операция, която щеше да продължи до намирането на детето. Подходихме много професионално с допълнителни сили, гранична полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета.
Районът е много трудно достъпен, това е планина. С получената информация и ситуацията, в която се намирахме, потърсихме съдействие от хора планинари, делтапланеристи, хора, подготвени за планината и знаещи как да търсят. Бе набелязан план за продължаване на търсенето на детето.“
Видно е, че е действано с размах, а не се е разчитало на някакви случайности. Затова момчето е открито толкова скоростно – само на 9-ия ден от изчезването му.
Сашко бил „здравичък и живичък“, когато един от стотиците доброволци го е открил, едва ли не спъвайки се в него. В болница е. Комуникативен е. Не е депресиран. Нахранен. Не е жаден. Сега наред са „свръх психолозите“ ни. Нали си имат схеми. Да узнаят КЪДЕ Е БИЛ САШКО. Да не звучат като бабини дивитини, че 9 дни се е лутал из планатата. Карайки, сигурно, на фотосинтеза. Или пък е бил хранен от някоя състрадателна вълчица. Все пак в сагата „Сашко“ трябва да завърши с истината. А не тя да се замете под МВР-килима.