Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Българката с най-дълга коса за Гинес

"Не е важна косата, а чистите мисли и дела. Ценността не е във външния блясък, а в душата. Животът няма смисъл, без да сториш поне едно добро на ден".Това са думи на Милка Кърнева - дългокосата родопчанка от рядката порода възрожденци, със здрав корен и дух от райското село Хвойна.
Доскоро Милкадържеше рекорда за българката с най-дълга косаи беше на крачка от Гинес. Телевизиите бяха полудели да снимат буйните й самодивски къдри. Коса като вода, казвала баба й Мария, от която е наследила този божи дар. Такава е старата родопска традиция за хубост - момата нагоре трябва да е като ела, надолу - като вода. Баба Мария живяла 90 лета, за дългите й руси плитки още се носят легенди.
Отрязала си косата след сериозно изпитание - счупила крак. Не се стреснала от прокобите, че в косата й била силата. Дори се почувствала подмладена. А и генът си е ген - косата й отново израснала буйна и гъста, не още до петите като преди, но вече пада под кръста. При това с естествена хубост, мита само със сапун, а не със скъпи шампоани и балсами.
А отрязаната дебела 155-сантиметра плитка се пази като скъпа семейна реликва за внучката Мария. Тя е петокласничка и продължава фамилната традиция на дългите коси.
Уютният дом на Милка и Здравко в Хвойна се слави с гостоприемството си. Идват им приятели от цяла България - и вратите, и душите на стопаните са отворени за гости, хубава музика, сладка дума. Здравко разпъва акордеона и запява - знае над 300 песни, десетилетия е изкарвал хляба си със свирня. Не пропуска любимата Милкина „Дощерьо моя майчина, оти ти плачат очинки, пък ти се смее лицено“. После „Излел е Дельо хайдутин“, „Бела съм, бела, юначе“, и още омайващи мелодии. Милка пък е царица на родопските специалитети - качамак, тутманици, баници.А вкусът на катмите й по стара семейна рецепта е невероятен
ТОсъществена мечта на Милка е възстановеният параклис „Света Петка“ край родното й село Лилково. На уникално място, където преди векове е имало старо тракийско светилище. Градежът, осъществен с дарения, отнел 25 години. Хората давали кой колкото може - кой по левче, кой по сто.Но си струвало усилията - параклисът е завършен, парите на хората са оползотворени до стотинка. Олекна ми, огромен товар ми падна от плещите, казва Милка. В малкия храм днес всеки може да влезе, да запали свещ, да се помоли, да получи сили от светицата. Остава да бъде поставена само иконата с гълъб, символ на Светия дух.марица, със съкращение

Публикувана на
26 Ноември 2022 година