До „уволнението“ на сегашните депутати остава малко повече от седмица. За оставащото време все още някой важен за държавата закон може да бъде приет, има време да се разреши в интерес на гражданите щекотлив техен проблем. Така ли е обаче?

Динко ПЕТКОВ

Явно т. нар. народни представители до последно ще си я карат „пей сърце“, „яваш-яваш“ и „нали заплатките ни си вървят, кой го е еня!“.
Съгласен съм, че се изсилвам и не прикривам позицията си, че в парламента „си клатят краката“. Готов съм да се извиня на „депутатите-работохолици“, „ставащи и лягащи с мисли за народа“. Ама как да го направя, особено след утрешния ден, доказващ, че вършат не това, което очакват хората от тях, а по-важното им е да се отчетат. Пред едно посолство-господар, че точ в точ изпълняват инструкциите.
Иначе за какво ще е утрешното бля-бля заседание на обявената за едва ли не най-важната извънредна парламентарта комисия – за Панаира в Пловдив и Георги Гергов. Ще й е първото, но и последното събиране. Без значение, че нищо няма да бъде извършено по същество. Където трябва ще се прати „рапорт даден“. Ще им отвърнат с „рапорт приет“. И грантовете ще продължат да се получават.
Айде да бъдем обективни. Поне ние, пловдивчаните. Коя тема е по-съществена за нас? Тази за Панаира и Гергов. Или за съдбата на закупената общинска фирма „Градски транспорт“ и нейния приватизатор Ангел Батаклиев.
В случая имената Гергов и Батаклиев не са важни. Важното е за кое следваше да се създава такава парламентарна комисия, щом става дума за народния интерес. За Панаира. Или за фирма „Градски транспорт“. Нароченият за отстрел Гергов може да ни се усмихне и да покаже с пръст: „Ами какво сте ме заяли, ето, Панаира си го има –кой може да каже, че съм го затрил!“. Докато за „Градски транспорт“ какво да ни посочи Батаклиев - фалирал е от години. Пущинак. Пловдивчани се замислят дали няма да е по-добре да заменят обслужването с градски автобуси, да върнат файтоните, със сигурност ще са по-точни.
И ще са прави, госпожи и господа от временната парламентарна комисия, заседаваща в петък за първи път. Ако това има значение за вас. Все пак Батаклиев не е почетен руски консул като Гергов, нали! Сещате се накъде бия!
„Абе кво ме интересува Панаира, като вися по спирките всеки ден!“, реагират на новината за заседанието на парламентарнаа комисия, която може да се нарече и „Антигергов“.
„Майната им! Какъв Панаир, какви пет лева! Тия нямат ли си друга работа, че се занимават с нищоправене, а? Що не направиха такава комисия, да речем, за това, какво стана с фирма „Градски транспорт“, там да разровят!“, коментира инж. Николай Кузов, последният щеф на фирмата, когато беше изцяло общинска.
И Панаира, и „Градски транспорт“ станаха частни горе-долу по едно време. С години Гергов, въпреки световната икономическа криза, удържа – Панаира съществува. Бакаклиев баталяса „Градски транспорт“. Вината за това не беше единствено негова. Неслучайно Дани Каназирева обяви преди време, че БСП и ВМРО са източили „Градски транспорт“. А Батаклиев има какво да каже за това кой съсипа тролейбусния транспорт под тепетата. Бившият общински съветник и бивш шеф на Пловдивската общинска Агенция по приватизяция Тодор Кръстев посочва:
„Приватизацията на „Градски транспорт“ бе извършена през май 2007 година, когато кмет на град Пловдив беше д-р Иван Чомаков./при същия кмет стана сделката и с Панаира б.а./ Приватизационната процедура се извършва от ПОАП – /Пловдивска общинска агенция за приватизация/, с председател по онова време Ангел Пописаков – шеф на общинските съветници от ОДС.
Дани Каназирева става общински съветник от листата на ГЕРБ през октомври 2007 година и веднага е избрана за председател на НС на ПОАП. На тази позиция е до края на 2008 година, когато Общински съвет – Пловдив взема решение да я замени с моя милост.През този период от една година, от октомври 2007 до октомври 2008 година се констатира, че ПОАП не е предприемала абсолютно никакви действия към приватизационната процедура на фирма „Градски транспорт“.. Нещо повече – Агенцията е била странно пасивна относно извършването на абсолютно изискуемия и задължителен следприватизационен контрол на „Градски транспорт“.
Всички съдебни искове, следствени дела, мотивирани сигнали до различни нива на прокуратурата, включително приемане на решение от НС на ПОАП за прекратяване на приватизационния договор на „Градски транспорт“, бяха инициирани и извършени от началото на 2009 година – до месец октомври 2011 година.Това са фактите. Всичко друго е масова публицистика и политическо говорене.“
Чрез дружеството си “Транс сити” той купува 67% от “Градски транспорт Пловдив” за 5 128 500 лева. Историята в Пловдив е сякаш под индиго с десетки други от този период в държавата. Пловдивчанинът Батаклиев приватизира, а после фалира дружеството. Междувременно тегли кредит, който обезпечава с активи на общинската фирма.Спира да плаща на банката. Усвоява обаче общинска субсидия - от 2010 г. до 2012 г. според документи, предоставени от кметството в Пловдив, Батаклиев получава 8 860 000 лева. Неясно защо обаче не плаща на хората си от 2013 г. насам, не внася нищо в НАП. Задълженията му през 2020 г. са почти 19 милиона лева. Собственикът на фалиралото предприятие обаче провежда истински военни действия, за да бламира продажбата на активи на фалиралия от него градски транспорт. Според назначения синдик Николай Митов Ангел Батаклиев директно или чрез подставени лица се опитва да забави фалита и оспорва всяко решение в очакване да изтече давността.
Това е историята на „Градски транспорт“ накратко.
И какво от това. Пловдивчани мръзнат по спирките. Никой общински съветник не ползва традския транспорт, за да е наясно с хала им. Каква е истината за съсипването на „Градски транспорт“ е темата, която е особено важна за Пловдив. А не Панаира и Гергов, който си е на мястото и си работи. Тогава защо утре извънредната парламентарна комисия не се събира да разглежда темата „Градски транспорт“?!!