Само Велислав Минеков не е оставен като министър в новото служебно правителство на Гълъб Донев. Официално причина за изчегъркването на скулптора не е посочена. В публичното пространство се пусна версията, че скандалите с директора на Народния театър и с режисьора Морфов са му изяли главата. Според запознати, обаче, той е натирен, тъй като е започнал да се държи в културното министерство все едно му е бащиния. А най-големият гаф бил мутренското му поведение в т. нар. Тютюнев град в Пловдив. Освен със заплахи и закани към бизнесмените-инвеститори там, той стана и за присмех, след като обяви празен терен за…недвижим паметник на културата. Сламката да бъде гътнат като министър било разследването на Окръжна прокуратура, която постанови, че няма незаконно съборени сгради в Тютюневия град. След тази излагация на Минеков президентът няма как да не отсвири такъв неуспешен и конфликтен министър.

Динко ПЕТКОВ
Сградата на бул. „Христо Ботев” 51-53, който бе съборена в края на август 2022 г., не е била паметник на културата към момента на разрушаването й. Това е заключението и на Районна, и на Окръжна прокуратура -Пловдив, които се извършили проверката.
Преписката бе образувана на 1 септември 2022 г., като прокуратурата се е самосезирала по публикации в медиите, а заключението на Окръжна прокуратура е от 19 ноември 2022 г. Във връзка с преписката са снети обяснения на представители на трите дружества, които са извършвали / или са имали намерение да извършват/ събаряне в частните си имоти. Това са „Галакси инвестмънт груп”, собственик на склада на ул. „Г.М. Димитров”29, „Кепитъл Холдинг Груп” , собственик на склада на бул. „Христо Ботев” 51, и „Транс Егол България” – собственик на склада на бул. „Христо Ботев” 57. По проверката са работили служители на Икономическа полиция, които на 3 и 4 септември са направили снимки и справки за фактическата ситуация в района. Установено е, че складът на „Галакси” е частично съборен, складът на „Кепитъл” е разрушен изцяло, а в сградата на „Транс Егол” /на Сточна гара/ няма извършвани строителни дейности, но тя е във видимо занемарено състояние. Представители на трите фирми са предоставили пълната документация на обектите, както и на кореспонденцията си с община Пловдив и Министерството на културата по отношение на трите склада. Твърдят, че сградите са в изключително лошо състояние и представляват опасност за преминаващите край тях автомобили и пешеходци.
По преписката е разпитван и сегашният директор на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров. Той признал, че към датата, в която са издадени планове за безопасност и здраве, на базата на която собствениците на сгради ги събарят, трите склада не са имали статут на паметници на културата. Предложение за даване на статут на сградите е направено през 2012 година, но към септември 2022 г. процедурата все още не е била приключила.
От събраните доказателства става ясно, че към момента на събарянето им трите сгради не са били паметници на културата и затова искането за тяхното събаряне не подлежи на съгласуване по Закона за културното наследство.
Аналогично е заключението и на Районна прокуратура, която също с извършва проверка във връзка с получени сигнали за разрушаване на „тютюневи складове”.
Среднощните визити на министъра на културата проф. Велислав Минеков, както и на директора на НИНКН арх. Петър Петров се оказаха абсолютно безпредметни и безрезултатни. Пред руините на постройката на „Христо Ботев” 51-53 арх. Петров заяви, че събарянето е неморално. Оказа се обаче, че е напълно законно. Заключенията на прокурорската проверка показват, че отговорността за събарянето на складовете е единствено и само на държавата, която не си е мръднала пръста да промени статута на сградите в продължение на цели 10 години.
Само че държавата е имагинерно понятие, а работата се върши от определени служители, които получават заплати от данъците на хората, които държат на културно-историческото наследство на града. И имената на чиновниците, които не са си свършили работата, трябва да бъдат оповестени, както и причините за това неглижиране. Защото обяснението, че „причините не са ясни”, звучи меко казано несериозно. И дори всички съборени сгради сега да бъдат обявени за паметници на културата , /което би било абсолютен парадокс/, това в никакъв случай няма да възстанови автентичния вид на зоната. Очевидно няма как да разчитаме частните инвеститори да съхранят на добра воля руините, купени за милиони. Със заклинания и обещания от страна на властите няма да стане, защото ги слушаме вече почти десет години, а резултатите са трагични.
„Пловдивмедия“ попита: Проявяват ли двойствен стандарт към пловдивските сгради с потенциал да бъдат паметници на културата служебният културен министър Минеков и Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ с изживяващата се като поборничка за запазване на старите постройки в Пловдив арх. Петкана Бакалова!? След случващото се от два-три месеца насам се пораждат съмнения, че от тяхна страна към старините под тепетата се подхожда избирателно и тенденциозно. Те си решават пост фактум кои съборетини да се обявяват за паметници на културата, след като бъдат бутнати, пращайки на новите им собственици задължителни предписания да бъдат възстановени в автентичния им вид. А в същото време други сгради, попадащи в т.нар. защитена зона в центъра на града, но също без статут на културна ценност, се събарят, но без да последва публична реакция на Минеков, НИНКН и арх. Петкана.
Такъв е случаят с имотите по ул. „Й. Шнитер” и конкретно с къщата на №4. Според действащия от 2005г. насам ПУП, те ще бъдат съборени и на тяхно място ще се издигнат нови сгради, нямащи нищо общо с предишния им вид. За тях не се пращат предписания поне да наподобяват на това, което са били. При приемането на ПУП-а никой от собствеците на съществувашите по ул. „Йосиф Шнитер” стари къщи не е реагирал срещу евентуалното им събаряне. И вдигането на тяхно място на нови сгради, нямащи нищо общо със старата архитектура. За бутнатата сграда на №4 е издадено строително разрешение за ново жилищно строителство. А не за запазване на някогашната къща. Причината е, че тя не се води единична недвижима културна ценност. И най-вече, че нито министър Минеков, нито арх. Петкана Бакалова и живеещият с нея на семейни начала арх. Петров, шеф на НИПКН, не са се заканили, че ще й променят статута на културен паметник. Така, както реагираха на няколкото руини в т. нар. Тютенев град. Задължително условие при наличие на уличен ансамбъл е проектът да се съгласува с НИНКН. В конкретния случай с имота на №4 в общината е пристигнал съгласуван проект, който предвижда събарянето на старата къща.
При събарянето на бившия тютюнев склад на бул. „Христо Ботев” 51-53, който също нямаше статут на паметник на културата, на крака пристигна лично арх. Петър Петров, а Минеков дотърча дори два пъти и то за един ден. „Каква красива сграда беше!”, въздъхна тогава със сълзи в очите той, гледайки останките от бившия „тютюнев склад”, който по документи се водеше селскостопанска постройка и имаше всички належащи документи за събаряне.
После се закани, че ще направи и невъзможното сградата да бъде възстановена в …автентичния й вид. Така седмица по-късно липсващата вече постройка се сдоби със статут „Паметник на културата”. За културна ценност бе обявена още една съборетина на бул. „Христо Ботев”, която застрашително се извисява над преминаващите по булеварда коли, крепейки се на една честна дума.
Като събарянето й бе спряно на два пъти точно от ведомството на Минеков по предложение на арх. Петкана Бакалова.
В Пловдив има много сгради, които имат потенциал да са паметници на културата, призна гл. арх. на Пловдив Димитър Ахрянов. Законът обаче не защитава сгради без статут. През 2020 г. екип на общината е съставил карта с всички тези сгради, които не са паметници на културата, но притажават данни да се проверят дали могат да бъдат такива. Картата е предоставена на НИНКН, за да започне процедура по обследването им. Включени са около 400 сгради, строени от началото на 20 век, сред тях и две къщи в район Южен.”, пояснява гл. архитект.
От тогава насам обаче няма реакция от културното министерство, нито от НИНКН.
А точно НИНКН е органът, който определя коя сграда следва да бъде паметник на културата, директорът му прави предложение до културния министър. Там е ситото.“ Там, явно, е и прилагането на двоен аршин. И игричките, заради които, вероятно, Минеков вече няма да е министър.