Новина от категория България
Архив на публикациите

Почина Мерсия Макдермот

На 95 години почина видната британска историчка и писателка Мерсия Макдермот, която обичаше България като своя втора родина. Тъжната вест съобщи във фейсбук Петър Ненков - доцент във Висше училище по сигурност и икономика - ВУСИ.
Мерсия Макдермот бе чуждестранен член на БАН и доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейната преподавателска и научна работа бе тясно свързана с България. Написа няколко чудесни биографични книги за Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Благоев, а книгата й „Апостолът на Свободата“ е една от най-хубавите книги, писани за Васил Левски.
Историчката е починала в старчески дом в Англия, където е живеела през последните години.
Родена е на 7 април 1927 г. семейството на хирурга от Кралския военноморски флот Джефри Палмър Адсхед и учителката Олив Мей Орме. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.
През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Джеймс Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра. Александра Макдермот е доктор по химия и преподавател по физико-химия в САЩ.
От 1957 до 1989 г. посещава или живее в България. През 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.
Дълги години е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, орден „Кирил и Методий“ и орден „Мадарски конник“. По случай 24 май писателката беше наградена със „Златен век“ от Министерство на културата. Неин личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“. /лупа

Публикувана на
01 Април 2023 година