Този път предизборната агитация за кметове ще бъде коренно различна. На избирателите им дотегна от досегашните уж павилиони, а всъщност сковани надве-натри барачки. Да им раздават балончета и бонбончета лакта. „Дайте нещо по евроатлантическо, бе! Напънете се малко!“, роптаят предварително те.
Динко ПЕТКОВ
Кандидатите с по-дълъг опит в изборите смятали да подменят Предизборното градче пред фонтаните с пеликаните с по-знаково място. С Тютюневия град. Всеки си наема някоя срада-антика за цитадела и там посреща и изпраща електората. Появил се обаче проблем. Оказало се, че трябва шепнешком да представят какво ще направят, ако тях ги изберат. Ако агитирали гласно, дори и тихичко, сградите започвали да се клатят застрашително и аха да се срутят. Същата опасност се получавала, ако минаваш покрай тях с обувки. Задължително трябвало да предупреждават гласоподавателите да се събуват предварително, за да не предизвикват трусови вълни и антиките-предизборни централи да се гътнат.
Затова пак от по-врелите и кипелите по явяване на местни избори предложили този път месецът на предизборната пропаганда да бъде в автобусите на градския транспорт. Хем пловдивчани нямало къде да им избягат, защото им омръзнало от ала-бала обещания. Хем така щели да бъдат по-мобилни.
Влиза, например, кандидат-депутат в автобус, обслужващ линия 27. От Камела до Тримона той все някак ще успее да запознае електоралните единици със себе си и програмата си. Да ги убеди, че той е Месията, на когото могат да разчитат.
Той понеже в живота си досега не е ползвал градския транспорт, пиарките са го светнали какви душегубки са автобусите. Качваш се като яйце с черупка. Слизаш с чувството, че си омлет.
Кандидат-кметът застава зад шофьора, държейки в ръце мобилен климатик. „Дайте си бюлетинката за мен и такъв климатик вече ще има монтиран на всяка седалка. Очаква се и по-нов вариант – с кафеварка.
След това пиарките му подават някаква джаджа, приличаща на джобен свредел. „Изберете мен за кмет и тази световна новост ще е в Пловдив. Ползва се за всякакви пробиви. Минавайки, да речем, покрай Пробива на Централна гара, всеки от вас ще може с тази машинка лично да участва в пробиването. Свършваш си работата за пет минути и продължаваш пътя си. Така като минат няколко стотици пловдивчани, пробивът за нула време ще е готов.“, обяснява Месията.
По същия начин действа и машинката „Запълни си дупка сам!“. Тя може да се носи в една найлонова торбичка. Заедно с нужния за запълване на дупките по улиците асфалт. Виждаш някаква дупка, появила се още от не знам кога си и която от кметството все обещават да я премахнат. Вадиш от торбичката дупкопълначката. И от дупката няма и следа. „Пловдив ще е първият европейски град без нито една дупка!“, възторгва се кандидат-кметът.
Тържествено съобщава, че стане ли кмет, първата му работа е общината да закупи нови водоноски. За всеки квартал поне по три . „Вече работници, колкото и да пробиват магистрални водопроводи, без вода няма да останете!“, категоричен е.
За да повиши интереса към себе си следва блиц курс по получаване на обществена поръчка от общината. Отваря ги как ще се печелят при неговото кметуване. Конкретно на кого колко трябва да се бутне, за да е сигурна работата. „Тарифите ми ще са постоянни. Няма през месец да ги сменям, гарантира той.
След това задава право в очите въпроса: „На кого от Вас му изневеряват, а?“. Получава се неловко мълчание. Никой не иска да си признае, че е рогоносец. Дори някои правят опити да прикрият главите си, за да не си личат рогата им. Само една гражданка на почтената възраст плюс 80 се обажда: „На мен, моят не си вижда простатата, която постоянно му алармира, ами онзи ден го хванах в изневяра. Сгащих ги двамата със съседката. Тъкмо бяха в поза 69 от „Кама сутра“. Прошка няма!“.
Агитиращият предизборно тъкмо да потърси помощта на запознатите с рогоносничеството пиарки, е прекъснат от кондукторката. „Купуването и продаването на гласове е престъпление! Айде, има ли нетаксувани!“.
Това не притеснява агитиращият. На една спирка е преди Тримона. Слиза и се качва на „четворката“. И агитирането му продължава.