Учителят трябва да бъде издигнат на пиедистал. Така се говори у нас. Само се говори, обаче. Оглеждам се да видя поне един представител на просветата, поставен на пиедистал. Не виждам. Разпитвам някой дали знае за такъв пиедистал. Не знаят. На Главната в Пловдив срещу мен идва група ученици. Спирам ги: „Извинете, има ли някъде наоколо учител, който да е на пиедистал?“. Гледат, като като някой, паднал от небето. Едно от момичетата възкликна:“Ей там е Мильо, ама не съм чула да е бил учител!“.
Динко ПЕТКОВ
Какъв учител можем днес да срещнем. С ореол, излъчващ светлина, усмихнат, радващ се… Или смачкан, приличащ на известно какво мушкато, намусен, кахърен какво ще занесе вкъщи…От първите със свещ да ги търсиш, ще е напразно. Вторите, срам ме да го кажа, най-често да засечеш.
Учителят, пак говорят, бил лицето на обществото, негов двигател, гаранцията за просперитета. Съгласен съм абсолютно. Да ви е известен, например, поне един депутат, който да е учител? 240 т.нар. народни представител нацвъкани в парламента. Поне един да бяхте пратили там, който да е учител. Всъщност едва ли има учител, който може да вирее сред преобладаващата маса от случайници, уредили се да бъдат в Народното събрание. Ще го натикат някъде на задните столове. Дума няма да може да кажа от микрофона в залата. Останалите ще го освиркат. А и случайно да се добере, каквото и да успее да каже, те няма да го разберат. Защото казаното ще се отнася за хората от народа. А не за някакъв партиен келепир.
Шокиращо е, че вече има учители, които ги хвалят в медиите, че били и фолк певци. Докарвали го на Азис и Преслава. Появяват се и учителки-плеймейтки. С хиляди последователи ученици в социалните мрежи.
Онзи ден раздадоха наградите „Пловдив“. На най-престижните пловдивчани, постигнали нещо значително през годината. Голямата награда я получи писател. Вярно, свестен. С феноменална книга за историята на Повдив по времето, когато османците са били у нас. Нищо вчечатляващо през последната година той не е написал. Може би и през последните 10 години не е издал поне една книга на нивото на шедьовъра си. За който вече заслужено беше отличен. И възнаграден. По каква причина сега го извадиха от нафталина, за да го качат на сцената да му окачат отново венеца – бля-бля-бля.
Толкова ли не се намери поне един учител под тепетата, на когото да връчат голямата награда „Пловдив!? Говорим, че учителите трябва да ги издигаме на пиедистал. А учениците на Главната гледат Мильо, правят си селфи край него. Деца, какво да ги правиш, търсят си забавление. Поколение, което даже не е чувало, че има стар филм със заглавие „На учителя с любов“.
На кого му пука! Нищо, де, честит 24 май!!!
24 Май 2024 година