В навечерието сме на избори и черният ПР се вихри със страшна сила. Стари и нови мръсни номера шетат в общественото пространство. Домораслите политици са баш майстори в този жанр. Ето няколко емблематични случаи от историята на многострадалната ни демокрация.
Росен ТАХОВ
През 1911 г. се провеждат избори за Велико народно събрание. Политически противници са литературният класик Стоян Михайловски и забравеният днес поет Антон Франгя. Той е в листата на Прогресивнолибералната партия, Михайловски е подкрепен от БЗНС.
Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. Агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.
Авторът на "Върви, народе възродени" е извисил снага на един балкон. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейския парламентаризъм и завършва с "Вива республика! Вива либертас!" В сюблимието на този момент Франгя скача и превежда на аудиторията: "Чухте ли му последните думи? Той ви напсува на влашки!"
Антон печели изборите със замаха на гения, а Стоян остава зад борда.
Стефан Стамболов става неудобен с русофобската си политика и по нареждане на двореца вестник "Свободно слово" разгласява: "Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковик Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствували със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."
Михаил Савов обявява дуел на Стефан Стамболов, който по правилата на домашното ни рицарството остава само гола закана.
"Долу блудника! Долу тиранина!", скандира тълпата на 19 май 1894 г. Тогава князът приема оставката на Стефан Стамболов. На власт иде удобният русофил Константин Стоилов.
В своя "Речник на българския език" Найден Геров цитира народната мъдрост: "Който обича да лъже, обича и да краде." "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат!", беше един от постулатите на социализма.
През 1911 г., когато Стоян Михайловски се среща с Антон Франгя, демократът Михаил Такев също е на предизборна обиколка. "Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си парламентарният журналист Петър Карчев.
"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът.труд