Историята на екологичния завод в Шишманци започва още в началото на 21-ви век. През мандата на кмета Иван Чомаков се създаде едно от многото публично-частни партньорства, които по-късно се оказаха пълен провал за Община Пловдив. През 2002 г. се роди смесеното общинско-частно дружество "Екологичен завод", което трябваше да изгради първия в страната завод за преработка на битовите отпадъци.


Александър КОНСТАНТИНОВ, бивш зам.-кмет

Сагата на създаването сама по себе си е цял криминален роман, но в общи линии - частните фирми предоставят терен и постройки в бившия Стоманолеярен завод в Шишманци за 30 години (запомнете този срок, защото изтича през 2032 г.), а Общината се ангажира да финансира цялото изграждане и експлоатация за уговорения срок. Избраната технология е авангардна, защото след преработката трябва да се получат над 50% рециклируеми вторични суровини (пластмаси, стъкло, хартия и метали), около 40% компост, произведен от битовите отпадъци, и около 10% други нереализируеми отпадъци, които ще се депонират в проектираните 4-ри площадки (клетки) на терена. Технологията е водеща по това време и е създадена от френски фирми.
Капацитетът на завода е 250 000 тона годишно, но се изгражда само едната линия за сортиране на отпадъка за 125 000 тона поради липса на достатъчно финансиране. За втората линия има изградени фундаменти и транспортни връзки, като липсва само френското оборудване. След финансиране, основно от държавата и частично от общината, в края на 2009 година лично премиерът Бойко Борисов откри завода на пищна церемония. Тогава той беше първият в страната завод за преработка на битови отпадъци, който трябваше да преработва почти 90% от целия отпадък. След сепарирането и отделянето на 50% рециклируеми суровини битовият отпадък влиза в специални камери, където престоява при определена температура и среда от бактерии 30 дни и се превръща в компост, който по проект трябваше да се пакетира и продава на селското стопанство.
Метанът, който се отделя като страничен продукт, се събира в метан танкове и се ползва като енергия. Изобщо завод мечта за еколозите и министрите. Преработката на битовите отпадъци трябваше да струва по 30 лв./тон, като собствениците, в т.ч. и Общината, щяха да си разделят поравно печалбата.
Днес, 15 години по-късно, реалността е съвсем друга. От предвидените четири клетки за нерециклируеми отпадъци са запълнени 2 и се запълва трета. Това показва, че от проекта за почти 90% рециклиране на отпадъците почти нищо не се е сбъднало.
Фактът, че клетките се запълват толкова бързо, показва, че от проекта нищо не е спазено. Няма точни данни колко процента от битовия отпадък се рециклира, колко се превръща в компост и колко от него е реализиран. Втората линия за сепариране не е доставена и това ограничава капацитета на завода до 125 000 тона, което е крайно недостатъчно дори само за Пловдив, а там си депонират отпадъците и редица други общини. Няма данни за своето съществуване заводът да е реализирал печалба и да е върнал част от инвестициите на Общината. Градската управа, освен първоначалните инвестиции, е финансирала и изграждането на първите 3 клетки, с което общата инвестиция надхвърля 100 млн. лв., но не е получила нищо срещу тях. От началото на тази година преработката на един тон битови отпадъци е вече 50 лв., които Общината стриктно си плаща. Освен това си плаща и такса на РИОСВ за депонирането в клетките съгласно Закона за управление на отпадъците. В клетките, изградени с финансиране от Общината, се депонират и отпадъците от Пречиствателната станция, за което заводът получава съответните суми, но Общината - не.
Изобщо, има изградена стройна система на разпределение на паричните потоци: за Общината - всички разходи, а за частните фирми - всички приходи. Време е Община Пловдив да си зададе и въпроса: А какво ще правим след 2032 г.., когато по силата на договора цялата площадка, заедно със съоръженията, се връща като собственост на частните фирми. В цялата история няма виновни, има една община, която плаща и на частни фирми, които си пазят интересите. Не можем да се сърдим на частните фирми, че си защитават интересите, за Общината обаче трябва да се сърдим на себе си, защото ние сме избрали тези, които ни управляват./марица