Нощно време не е за препоръчване да се минава покрай блоковете в Кючук Париж. Това предупреждават очевидци на изненади, които им се поднасят от прозорците, отворени да влиза свеж въздух. Те са ненадейни, стряскащи, обещаващи, шокиращи.

Динко ПЕТКОВ

Старият ерген Митко К. бил на рожден ден на свой приятел в апартамент на ул. „Петър Стоев“. Веселбата продължила до късно. Някъде по първи петли си тръгнал. Тъкмо звънял за такси, когато пред него се появила невиждана красавица. Досущ като скулптура, за която са позирали, примерно, Мартина Вачкова и Кобилкина заедно. Очите й като две маслинки. Бедрата й дълги като Главната. Дупето й щръкнало, все едно е някое пловдивско тепе. Нямало нужда от пръв поглед, за да си хлътнал по нея, чувстваш се сякаш пропаднал в някоя ВиК дупка на улицата. Събираш кураж да я заговориш, с нещо класическо от рода: „Извинете, колко ви е часът!“ или се сещаш как е по филмите: „Ти знаеш ли, че имаш страхотни очи!“, когато те стряска дебелашки глас. Идващ от отворен прозорец на отстрещния блок: „Марче, къде хукна, ма? Таман те сънувах как ми казваш „да“ и духна!“. Оказва се, че богинята, на която попаднах, била в сънищата на този кючупарижки тип. И докато той се разсеял докато си отваря нова биричка, тя му се изплъзнала през отворения прозорец.
Попрехвърлилата годинките Мария С. от село Марково пък била на помен на съпруга на своя пловдивска дружка. От разказване спомени за него, не усетили кога станало полунощ. Добре че била дошла с поршето си. Нямала проблеми да се прибере на село. Забелязала, че някакъв съмнителен мъж се оглежда наоколо. Приближала се и се стреснала. Пред нея стоял не кой да е, а кметът на община „Родопи“. Усмихнал й се, все едно че я разпознал, че е марковка. Точно когато подхванали лаф докога в Марково няма да имат вода за пиене, от отворен наблизо прозорец се чул гласец: „Кмете, забрави си вратовръзката!“. Оказва се, че бил в съня на кючюкпарижка пенсионерка. Тя отдавна имала мерак да сънува именно него. Чувала такива хвалби от пенсионерки от община „Родопи“, от които пазарувала домати на Събота пазара, че замечтала да й се яви насън. Като се появил, той взел да държи реч като преди избори. Обещал, че така ще промени улиците в 29-те села на общината, че всяка от тях след реконструкцията ще бъде застелена с чипровски килим. „Без вашите бюлетини, скъпи баби, аз съм за никъде. Ще гледам кметството само през бинокъл. На всяка от вас, докато съм кмет, ще й сваля поне по една звезда от небето. През месец ще ви каня на почерпка с пастичка и кока-количка, обещавам!“. Сънуващата пловдивчанка явно му казала, че е сбъркал адреса, тя не била от Родопската яка, а живеела на бул. „Никола Вапцаров“. Той се сепнал, прибрал си разпилените листа с предизборни обещания за пред бабите и си тръгнал разочарован, че е попаднал в неподходящ сън.
Активистка на ПП-ДБ се прибирала от среднощно събрание към дома си на ул. „Димитър Талев“, когато извикала сащисана: „Ама ти какво правиш по тия часове тук, нали бяхме заедно на събранието, какво, следиш ли ме!“. Срещу нея бил не друг, а Месията, личният пратеник на Зевс от Олимп, командирован да оправи бакиите на Пловди и на България. Хъкатъ-мъката, той обяснил, че идва от съна на кючупарижка електориална дама. Оплакал се, вече изнемогвал да бъде в мокрите сънища на пловдивчанки, ама на, от ПП-ДБ не отказват на никого и за нищо. Даже и да се появяват простокирчовски парапети в съня, не се дърпат. „Освен дългопишковец, нали съм и Мъж на годината!“, привлекателен съм да ме сънуват жените. Е, има сред тях и меркантилни. Казват си, като дойде в съня ми, ще му поискам да направи и за мен някоя онлайн акция за събиране на пари. Така ми се е приходило на лайф им лайф в Хисаря!“.
В същия момент от отворен на седмия етаж прозорец се чул гугущаш гласец: „Хей, сладуранчо, нали си записа банковата ми сметка! Айде, желая ти онлайн успех. И както се уговорихме, наесен имаш две преференции – моята и на съседката!“.