Политиците у нас са големи самохвалковци. Дай им да се перчат колко много ги обича народът. Как на улицата непознати хора се втурват да ги целуват, благодарейки им, че са цъфнали и вързали заради техните и на партиите им денонощни грижи, скандирайки признателно имената им даже насън.

Динко ПЕТКОВ

Пловдивските партийци обаче са от друга мая. Мразят да се хвалят. И да ги хвалят. Когато говорят за заслуги, никога не се изтъкват, казвайки „аз“. А все „ние“, натъртвайки, че успехът се дължи на всички. Скромността е в кръвта им.
Кой знае, например, че мастит пловдивски политик има шикозна вила, построена в Цар-Симеоновата градина? Никой. Защото сам той не е разкрил това. Да не излиза, че се хвали. Даже така я обградил, че и да се взираш, не можеш да я видиш къде е. А е точно зад Пеещите фонтани. На 5 етажа. С площадка за хеликоптер. И частно игрище за голф.
Многомандатен общинар пък няма да го чуеш да се хвали, че Пловдив от Централна гара до Пешеходния мост е почти негов. Тук-таме някоя сграда все още не е негова собственост. Отскоро притежава и две трети идеални части от Римския стадион. Но не бие барабаните. От скромност.
Кой у нас знае, че вече една от официалните писмености, утвърдени от ООН, е шльокавицата? Никой. А е известно кой пловдивчанин е кирилиметодията на тази евроатлантическа писменост. По негово настояване от световната организация не са дали гласност. Ще бъде изтрито името му от издателското каре на 55-те тома на Шекспир, пренаписан на шльокавица. Стигало му да го запомнят, че той е ошльокавил „Под игото“ на Иван Вазов.
А нашумялата история с бутането на локомотива? Да не е идея, дошла от въздуха. Хрумка се приписва на известна общинарка с ресор транспорт. Това е световен принос в развитието на железопътния транспорт. От скромност дума не е обелила за своето изобретение „бутане на локомотиви“. Предполага се, че ще го приложи и в друга транспортна област. Гражданите, ползващи градския транспорт, сами да бутат автобусите. Така ще е гарантирано, че няма да висят по спирките, заради нарушени автобусни графици. Същата схема предстои да се внедри и на аерогарите. Докато запалят самолетите, изгарят половината от керосина си. Това вече няма да е така, ако пътниците ги бутат, докато двигателите им се задвижат.
Бъкан със скромност е и кметът на община „Родопи“. Остават три години до новите избори за местна власт. Той вече знае резултатите – ще бъде избран за трети пореден път. Но си мълчи. От скромност. Като опитен политик-риболовец още от сега е заложил въдиците си за улов на електорални лапнишарани. Още приживе го смятат за светия – Св. Павел. Само дето още не са го изографисали на икони. Не се хвали, че той е в мокрите сънища на пенсионерките от общината. Обгрижва всяка от тях, без да се самоизтъква.“ Като ме погледне, чувствам се като плеймейтка!“, благославя го баба под Родопската яка.
Ами бившият градоначалник, колкото е висок, толкова голяма е скромността му. Като египетска пирамида стана пробивът под Централна гара. Той обаче дума не дава да се издума новото бижу на Пловдив да го кръстят на името му. Скромничи, че лично Господ му нашепвал как да кметува.
Скромник № 1 е игуменът на Бачковския манастир. Все едно е роден за политик. Не се хвали, като признава: „Не разбрахте ли, държавата, това съм аз!“. Единственият е, който веднага може да извади от расото си нотариални актове, че имоти, които са в Рая, са манастирска собственост.