По Татово време имаше ежедневна директна информационна радиомрежа, която използваше т.нар. радиоточки. С тях заменяха някогашните униформени глашатаи, които с тъпан обикаляха мегданите, за да съобщават актуалните селски новини. При прехода ги съкратиха. Как тогава да се научават горещите селски новини. Единствено от това, което казва кметът на населеното място. Така сега е и в 20-те села на община „Родопи.“ Общинският кмет изпълнява ролята и на старата добра радиоточка.

Динко ПЕТКОВ
Той не ходи да разгласява какво се случва по мегданите. Формите на общуване с народонаселението вече са други. Има си фенове. Бабите в общината. Примерно, иска да съобщи на пенсиорените какви благинки ги очакват, докато той кметува. Това става чрез директно внушение. Събира хората от третата възраст, колкото си може по-голяма бройка, да празнуват заедно с него нещо си. Да речем годишнина от ланския сняг. Урежда им празненство в някое елитно местно заведение. Желателно е да има помещение почти колкото селски стадион, за да побере повече народ. Не е на втръсналите събрания, в които виделите 2 и 200 в живота ще са публика, а той от трибуната ще им разяснява как да живеят. Не. Винаги е на маса, с пържолки, кепабчета, кока-количка и пастички. С ди джей, разбира се, припомнящ им медения месец с носталгични песнички. Кметът изчаква настроението на присъстващите да се разгорещи като кюмбе и задейства това, което е смятал да им каже, ако още имаше радиоточки. С това предимство, че контактът е очи в очи. И щом им обяви: „Обичам ви, мили пенсионери!“. Те какво – отвръщат: „И ние те обичаме, г-н кмете!“. „Щастлив съм пак да сме заедно!“, продължава той. А те: „Все така да сме заедно, г-н кмете!“, имайки предвид естествено пак да си похапнат пържолки, кебапчета и тортички с количка. Тогава кметът включва приказките си от „1001 нощ“. Слушат го захласното. По-емоционалните започват да похлипват: „Господ ни го прати този кмет! Да кметува вечно дано!“. В такава задушевна обстановки кметът си говори. Темата му винаги е: „Аз съм ваш слуга! Вашите кахъри са и мои.Вратата ми за вас е винаги отворена. Никого няма да върна, без да му реша проблемите!“.
Младите в община „Родопи“ как реагират. „Щом старите са доволни, ние няма да се месим!“. И гледат да се уредят, я на работа, я да живеят, в Пловдив.
Похапнали пържолки, кебапчета, още преди да им поднесат сладкишите, бабите очевадно му вярват на кмета. Сити са. Иначе можеха да го прекъснат. С нелицеприятни въпроси: „Г-н Кмете, още си в болнични, а първата ти работа е куцук-куцук по нощите със служебната кола да отидеш в едно заведение, което, говори се, се държи от човек, за когото казват, че е твой „касиер“. Защо вместо там, не дойде при нас, да попиташ как я караме?“, „Г-кмете, в селата има воден режим. В балкана живеем, а все едно сме в Сахара. Обещаваш на едро, че няма да има обезводнени села в общината, но нищо не се промена. Защо не поемеш лична вина за този воден геноцид, а?“, „Г-н Кмете, не ти ли е неудобно да продължаваш да кметуваш с ала-бала!“. „Г-Кмете, кога ще кажеш кои са корумпираните в община „Родопи“?“
Хорицата си мълчат. Мъкнейки си кръста. Обезверени. Свикнали с дереджето си. Без перспектива в общината за децата им. Кметът не ги ли вижда!? Или пак се е забързал куцук-куцук към онова среднощно заведение, в което, вероятно, най-добре разбира файдата от работата, която е свършил./сн. Община "Родопи"