Ако литературата не извисява човека, тя е излишна. Думите са на белетристът, публицист и драматург Николай Хайтов, от чието рождение днес се отбелязват 105 години.
Според него писането е спонтанен процес, като всяко друго творчество. „Една творба, която днес е модерна заради особени технически похвати, утре няма да бъде такава. Аз не съм търсил нищо специално ново, а само да кажа онова, което ме вълнува“, казва в интервю през 1968 г. Година по-късно той отбелязва: „Сюжетът за разказ е пластилин: мачкай, гъни, свивай, сочи и засуквай, както си искаш, той понася всички приумици на въображението, а сюжетът за очерк е кремък, както и да го допреш, чувстваш коравината на фактите, с които трябва да се съобразяваш. За да преодолееш документалните контури, тука са необходими много въображение, култура“.
Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яврово, Пловдивска област. Завършва прогимназия в родното си село и гимназия през 1938 г. гимназия в Асеновград. През 1943 г. се дипломира в Лесотехническия факултет на Софийския университет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 до 1954 г. работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила.
Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990).
Първият очерк му е публикуван през 1951 г. в сп. „Септември“. Пише очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др.
Издава първата си книга „Съперници“ през 1957 г. През 1967 г. публикува „Диви разкази“, които имат над 10 издания в България и са преведени на 28 чужди езика, включително и на китайски език. През 1979 г. лондонското издателство „Питър Оуен“ публикува книгата „Диви разкази“, преведена от преподавателят в Университета в Лийдс Майкъл Холмън. Тя е включена в поредицата на ЮНЕСКО от представителни произведения на европейски автори.
Написал е над 10 пиеси 800 статии и рецензии. Общият тираж на неговите книги, които са издадени и преиздадени в България е над четири милиона екземпляра.
По негов сценарии са създадени филмите: – „Краят на песента“ (1971), „Козият рог“ (1971 и 1994), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), „Черешова градина“ (1979), телевизионният сериал „Капитан Петко войвода“ (1981) и др.
Николай Хайтов умира на 30 юни 2002 г.